1. СЛЪНЦЕ И ГРОЗДАНКА

Вековно наследство

Славки си рожба не трае!
Добила Славка момиче,
твърде е било хубаво;
Славка се чуди и мае
как да му име нарече.
Нарекла го е Грозданка,
да му е грозно името.
Расла Грозданка, порасла,
голяма мома израсла,
слънце не си я виждало.
Че си Грозданка излезе
у бащини си градини,
пред бащини си дворове.
Там си я слънце съгледа -
трептяло, не захождало.
Се му майка му готвила,
готвила и надявала,
защо са слънце забави.
Като си у тях отиде,
мама му го е съдила,
съдила, още питала:
- Слънчице, мило мамино,
защо са, слънце, забави,
та ти вечеря истина,
вечеря - крава ялова
и девет пещи кисел хляб?
Слънчице дума мами си:
- Да знаеш, мамо, да знаеш
каква си мома съгледах
на долна земя на света.
Ако таз мома не зема,
не ще си ясно изгрявам,
както си ясно изгрявах!
Да идеш, мамо, да идеш,
да идеш, мамо, при Бога,
да идеш да го попиташ:
можим ли да я земеме,
за нея да се венчея?
Ходи мама му и пита:
- Божне ле, благодарим ти!
Слънце е тъжно и жално,
че е мома съгледало,
долу на долня земя.
Бива ли и приляга ли,
жива момата да дигнем?
Господ мами му думаше:
- Старице, майко слънчова,
бива си и приляга си!
Да спуснем злати люлчици
на Грозданкини дворове,
на личен ден Гергьовден,
да върви мало, голямо
за здраве да се люлее,
най-подир щ’ иде Грозданка,
на люлки ще си поседне
и тя да са полюлей,
ний ще си люлки дръпниме
да си я горе дигнеме.
Както е казал, станало.
На личен ден Гергьовден
злати са люлки спуснали
на Грозданкини дворове.
Вървяло мало, голямо
за здраве да са люлее.
Люлели, що се люлели,
най-подир дошла Грозданка.
Сама я мама залюля.
Като седнала на люлка,
тъмни се мъгли спуснали
и люлки са се дигнали.
Като се люлки дигнаха,
мама и плаче, нарича:
- Грозданке, мила мамина!
Девет си години сукала,
девет месеца да говеиш
на свекра и на свекърва,
на първо либе венчано.
А Грозданки се дочуло
девет години да говей!
Че е Грозданка говяла
девет години на свекра,
на свекра и на свекърва,
на първо либе слънчице.
Слънчо се жалба нажали,
че е Грозданка немица,
та се за друга загоди,
да не е няма немица.
Грозданка ще е кумица,
Грозданка да ги венчае.
Дигнали сватба голяма,
Грозданка булка пребули,
само е було пламнало!
булка под було продума:
- Грозданке, млада кумице,
ако си няма немица,
че сляпа ли си слепица,
та ми ти було запали?
Грозданка се е засмяла
и булки дума продума:
- Аз не ти було запалих
и не съм няма немица,
нито съм сляпа слепица!
Мене ми мама наръча,
девет съм години сукала
девет години да говея
на свекра и на свекърва.
Сега е девета година,
сега ще да продумам!
Като я слънце зачуло
и стара майка слънчова,
булка са назад върнали,
Грозданка с слънце венчали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.