99. БОЛЕН ЮНАК И ОРЛИ ПРИСЛУЖНИЦИ

Трем на българската народна историческа епика

Разболял са е млад Стоян
навръх на Стара планина,
никаква рода при него,
ни майчин рода, ни бащин,
ни вуйков рода, ни стрикоф.
Морава му бе постеля,
бял бе му камък възглаве,
чер бе му облак завифка.
Завили му са два йорла.
Стоян на йорли думаше:
- Два йорла, черни гарвани,
вийте са, я не бийте са,
с криле ми сянка вардете,
с уста ми вода носете,
с крачка ми лебец носете,
доде ми душа излезе.
Па ми тогава кацнете,
с бялу са месо наежте,
с ясно са кърве напийте,
дясна ми ръка не ежте,
най я до рамо преежте,
па ми ръката вземете,
па ми високо фръкнете,
колко високо фъркате,
дваж по-широко гледайте.
Нашто е село най-лично,
най-лично, село Койнаре,
нашто е дворе най-лично -
дворите ни са градени
се съз железни стоборки.
По двором има абълка
и под абълка кладенец -
там ми ръката сложете.
Мама ще рано да рани
студена вода да вземе,
топла обеда да готви.
Като ми види ръката,
по пръстен ще я познае,
тогава ще се усети,
кога ми й риза кроила,
във какъф ден я дошила:
на Великден я кроила,
на Георгьоведи я дошила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.