95. ЛИБЕН СЕ С ГОРА ПРОЩАВА

Трем на българската народна историческа епика

Провикнал са Либен юнак
навръх на Стара планина;
Либен са с гора прощава,
на гора й вода думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти ле, водо студена,
знаеш ли, горо, помниш ли,
колко съм по теб походил,
млади съм момци поводил,
червен пряпорец поносил,
много съм майки разплакал,
много невести раздомил,
дребни сираци оставил,
да плачат, горо, да кълна.
Прости ми, горо, прости ми,
че ща дома си да ида,
мама ми да ма погоди,
погоди, да ма ожени,
за поповото момиче,
попово, поп-Николово.
Гора никому не дума,
Либен, гора продума:
- Либене, Либен войводо,
доста си по мен походил,
отбор юнаци поводил,
червен пряпорец поносил,
по връх по Стара планина,
по хладни сенки дебели,
по росни треви зелени,
много си майки разплакал
много невести раздомил,
дребни сирачета оставил
да плачат, Либене, да кълнат
мене, войводо, зарад теб.
Досега, Либен войводо,
теб майка Стара планина,
либе ти гора зелена,
с кичести шуми премена,
със сладък ветрец разхладен;
тебе трева постилаше,
с горски листа покриваше,
бистри те води пояха,
горски ти пилци пеяха,
за теб, Либене, думаха:
"Весели са юнак с юнаци,
че с теб е гора весела,
за теб планина весела,
за тебе вода студена.
Сега са, Либен войводо,
сега са с гора прощаваш,
че щем дома си да идеш,
майка ти да те посгоди,
посгоди, йоще ожени
за поповото момиче,
попово, поп Николово."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.