93. СТОЯН ВОЙВОДА И ГОРА ЗЕЛЕНА

Трем на българската народна историческа епика

Горо льо зелена,
водо льо студена!
Имаш ли за нази
шумка да ни пазиш,
шумка да ни пазиш,
сянка да ни хладиш?
Кукувица кука
на зелена бука -
за гора зелена,
за Стара планина.
Горо льо зелена,
наша стара майко!
Войници се пишат
по войнишки села,
пък ний ще се пишем
на букови листа.
Горо льо зелена,
водо льо студена!
Из гора слизаше
Стоян млад войвода;
насреща му иде
проклето сейменче.
Горо льо зелена,
наша стара майко!
- Я са върни, върни,
проклето сейменче, -
да си не изваждам
пушка арнаутска!
Горо льо зелена,
водо льо студена!
Пушка арнаутска
с теляни куршуми, -
да те не ударвам
във клетото сърце!
Горо льо зелена,
наша стара майко!
Храниш ли за нази,
български хайдути,
шарени агънца,
шарени агънца?
Горо льо зелена,
водо льо студена!
В гора да ходиме,
в гора да живейме,
тебе да вардиме,
хайдушки да мреме.
Горо льо зелена,
наша стара майко!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.