9. МОМЧИЛ ЮНАК И КРАЛ ПЕТРУШИН (ВЪЛКАШИН)

Трем на българската народна историческа епика

Бог да бийе Момчила юнака,
оти чести на Нова пазара -
ако чести, защо либе води?
Шетнало се Момчилово либе,
шетнало се уз Нове пазаре,
сретнала йе краля Петрушина,
па говори краля Петрушина:
- Добра среща, Момчилово либе.
Отговори Момчилово либе:
- Дал Бог добро, кралю Петрушине.
Отговара краля Петрушина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
у Момчила се у свила одиш,
моя да си, у сърма би била.
Отговара Момчилово либе:
- Ако можеш Момчил да погубиш,
язе тебе за либе че земам.
Проговори краля Петрушина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
ако можеш Момчил да издадеш,
да издадеш, да си го погубим.
Отговара Момчилово либе:
- Че издадем, да оти не можем.
Отговара краля Петрушина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
че подраним рано отзарана,
та че идем у дивога лова
да си ловим тая дива лова,
дива лова, шати златокрили.
Ти го прати със мене да иде,
и он д' йиде лова да си лови,
ега можем да си го погубим.
Ка йе било вечер до вечера,
Бог да бийе Момчилово либе,
никак не йе у яхър улезло,
с'а улезна и пакост направи,
на коня му крила опърлило,
под крила му рани разранило
и рани му с катран намазала,
и сабля му с калай запоила.
Ка йе било рано отзарана,
па си ока Момчилово либе:
- Диг се, диг се, Момчиле юначе,
диг се, диг се, да би се не дигнал,
сви юнаци у лова ойдоа,
а ти лежиш у мека душека.
Стана Момчил низ меки душеци,
та изведе коня низ яхъре,
та постегна коня крилатого
и забрънчи сабля димиския,
па си яхна коня крилатого,
па си гони сговорни дружина,
па ги гони, та па да ги стигне.
Па си стигна краля Петрушина,
па го стигна Момчил добър юнак.
Проговори краля Петрушина:
- Фала вамо, сговорни дружина,
не ловете тая дива лова,
нел фанете Момчила юнака,
фанете го, да го погубиме.
Събраа се сговорни дружина,
да си фана Момчила юнака.
Дочул си йе Момчил добър юнак,
па побегна надзад по друмове,
та си бега по равни друмове,
па на коня потио говори:
- Литни, коньо, да би да не литнеш,
с'а чем младо язе да погинем.
А коньо си на Момчила дума:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
я чем тебе до кале утекти,
ама ти йе кале затворено.
Бог да бие твойе пръвно либе,
никак не йе у яхър улезло,
с'а улезна и пакост направи -
изгори ми тия леки крила
и под крила рана ми разрани,
и ми рани със катран намаза,
твоя сабля със калай запои.
Коня му йе до кале утекъл,
кога прийде на негови двори,
па си ока Момчил добър юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
стани, сестро, порти ми отвори.
Отговара нему мила сестра:
- Леле, брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твойе пръвно либе,
излъга ме мене да си плете,
та ми коси за дирек запои,
та не можем, брате, да си станем.
Отговара Момчил добър юнак:
- Тегли, сестро, та коси оскуби,
коси, сестро, па че ти пораста,
мила брата нигде не че найдеш.
Търгнала йе Момчилова сестра,
търгнала йе, та коси оскублa,
па улезна у ладни зевници
та изнесе деведесе лахти,
деведесе лахти бело платно;
та_ превърли през високо кале
и Момчил се по платно фанало,
вече Момчил навръх да излезне,
да излезне, у двори да рипне.
Бог да бие Момчилово либе,
пристигнало Момчилово либе,
пресекло йе това бело платно
и Момчил си от надвор наднало
и пристигна краля Петрушина.
Тогай търгна Момчил добър юнак,
търгнал си йе сабля димиския,
сабля тегли, сабля се не вади.
Проговори Момчил добър юнак:
- Фала тебе, кральо Петрушине,
нели тизе мене че погубиш,
да погубиш мойе пръвно либе,
да залюбиш моя мила сестра.
Погуби си Момчила юнака,
па улезна у равни дворове,
улезна си краля Петрушина,
па се качи на високи чардак.
Па си дума краля Петрушина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилови чизми
да обуйем дали тамън че са.
Ка изнесе Момчилово либе,
ка изнесе Момчилови чизми,
ка ги везе краля Петрушина
да обуйе Момчилови чизми,
двете нодзе у едната турил,
па не могъл чизма да изпълни.
Па си дума краля Петрушина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови кожух,
да облечем дали тамън че йе.
Ка облече Момчилови кожух,
два аршине поземи повлече.
Па си дума краля Петрушина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови калпак,
да го турим дали тамън че йе.
Ка си тури Момчилови калпак,
калпак му се на рамена опре.
Проговори краля Петрушина:
- Бог те било, Момчилово либе,
та издаде най-болье юнака,
та мене ли добро че помислиш.
Па погуби Момчилово либе
и залюби Момчилова сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.