89. ВЪЛКО ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Съберал Вълко, съберал
негова верна дружина
на Чилен на планината,
развил е бели чадъри,
че легнал Вълко, та заспал.
На съня Вълко присъни -
пушката му се строшила,
пушката през табаньета,
сабята през череньето.
А га се Вълко събуди
той на дружина думаше:
- Дружино, верна сговорна,
кой си се наем наима,
планина да ми почува,
планина със чадърите,
дорде да идам, да додам
на Чилен, на касабата,
пушката да си направам,
пушката, още сабята?
Никой се наем не наел,
планина да му почува;
де се наело, наело
сестриното му копилче.
То си на Вълка думаше:
- Уйчо льо, уйчо Вълко льо,
я щем планина почувам,
дорде да идеш, да додеш
от Чилен, от касабата!
Че стана Вълко, отиде
на Чилен на касабата.
А га се от там завърнал,
нах планината погледнал -
сиви се орли виеха.
Че срещна Вълко, че срещна
едно ми черно арапче:
кърваво, холан, кърваво -
рачите до лакетето,
ногите до колената,
кончето до зюнгиите.
Вълко отсреща попита:
- Арапче, църно арапче,
къде си, холан, ходило,
кърваво, холан, кърваво?
- Ходил съм, ходил, пътниче,
на Чилен на планината,
Вълка войвода да шетам;
не можих да го намерям,
та му дружина кайдисах.
само едничко остана,
не можих да го надборям,
и го отсреща попитах,
да не е Вълко войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.