87. СТРАШИЛ ВОЙВОДА И ПЛЕВНЕНСКИЯТ КАДИЯ

Трем на българската народна историческа епика

Остана Димчо сираче,
без майка Димчо, без баща;
хвана се Димчо аргатин
при плевенския кадия:
седел е Димчо, служил е
тъкминко девет години,
Димчо си хака поиска,
а кадия му думаше:
- Димчо ле, момче глупаво!
Кой те е, Димчо, научил,
от мене пари да искаш?-
Димчо кадии думаше:
- Никой не ме е научил, -
научила ме службата,
научила ме работа,
научили ме теглила:
девет години как седа
и на кадия слугувам, -
спечелих деветстотини, -
парите да ми заплатиш!
Кадия Димчо думаше:
- Я седи, Димчо, та служи,
доде си младо, глупаво, -
ниде се не е видяло,
кадии пари да плащат!
На Димчо жално дожеля,
че стана Димчо, отиде
на Троянската планина
и се високо провиква:
- Уйчо ле, уйчо Страшиле,
Страшиле, страшна войводо,
де си ми, уйчо, да дода
ядове да ти разкажа?-
де стоя Страшил, зачу го!
Па на дружина думаше:
- Дружина верна, сговорна!
Бърже ми Димча найдете;
при мене нека да дойде!
Дружина бърже отиде,
из гъста гора бродила,
Димча в долина намери,
при Страшила го завела.
Страшил си Димчо думаше:
- Димчо ле, дете сестрино,
що ходиш, Димчо, из гора?
Защо ли търсиш уйча си?-
Димчо Страшила думаше:
- Уйчо ло, уйчо Страшиле,
дойдох да ти се оплача:
девет години слугувам
на плевенския кадия, -
девет пари ми не даде!
Страшил си Димча попита:
- Знаеш ли, Димчо, да кажеш
отде се врата отварят
на кадийските конаци?-
Димчо уйчу си думаше:
- Девет години слугувам!
Страшил дружини думаше:
- Дружина, верно събрана!
Стягайте скоро колане, -
на пушки бели кремици,
на царвулите ремици,
па в Плевен града да идем
плевенски турци да бием,
кадия да си уловим!
Във Плевен ми са утишле,
кадия ми са хванале, -
с тежък го топуз биеха,
с остри ножове колеха.
Страшил дружини думаше:
- Земайте, момци юнаци,
със оки жълти жълтици,
със шиник карагрошове-
тия са пари кървави.
От вдовици са земени,
от сираци са грабнати!
Кадия дума Страшилу:
- Страшиле, страшна войводо,
недей ми троши костите-
халал да ти са парите!
Страшил кадии думаше:
- Ако останеш сиромах,
то ще да глобиш децата!
Па му главата земале,
на планина я занесле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.