|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
86. РАДАН ВОЙВОДА, РАДОЯ И ВИДИНСКИЯТ ПАША
Трем на българската народна историческа
епика
Откак се Радан повдигна,
на царя хазна не стигна.
От царя хабер довтаса
до видинските пашенци
Радана да си уловят
или глава му да вземат.
Телалин вика из Видин:
- Който Радана улови,
голям ще бакшиш да земе!
Никой ми се не наема,
да иде Радан да гони.
Пашата писмо написа,
че го Радану проводи:
"Где да е Радан, да доде,
в Мохамеда са заклевам,
байрактар да го направя,
да води отбор юнаци,
да пази хазни от обир!"
Радан си писмо намери
на хайдутското кладенче,
пред дружина го прочете,
прочете и ги попита
дали да иде у Видин?
Най-после момче Радоя,
то на Радана думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Радане,
не ходи, вуйчо, у Видин,
това е, вуйчо, измама,
измама, люта превара.
- Аз ще, дружина, да ида;
ако ме в Видин затрият,
ноще ми леша земнете,
че го в гората занесте
горе ми, горе в стените -
там има явор под стена
и до явора - пещера,
пред пещерата бял камък,
и на камъка - три кръста;
вие си камъка дигнете,
леша ми там заровете!
Подрани Радан в четвъртък,
самси при паша отиде,
гавази са го хванали,
опак му ръце вързали,
на края са го извели,
извели, щат го посекат.
Радан гавази думаше:
- Гавази, верни пашенци,
кръвта си халал да сторя,
молба ще ви се помоля,
догде не сте ме затрили,
със свирка да си посвиря,
да чуе мало - голямо,
какво си Радан загинва.
Гавази го са пуснали,
Радан със свирка засвири,
та са горите писнали.
Радоя дума дружина:
- Дружина, млади юнаци,
тази е свирка вуйчова,
що ли ми жално тъй свири?
Скочете, верна дружина,
да идем вуйчо на ярдъм.
Радан си свирка изкара,
таман му очи превързват,
Радой с юнаци довтаса,
гавази от край разтира,
вуйча си на гръб задигна,
та го в гората занесе.
Радан дружина поведе
горе ми горе в стените,
при явор до пещерата;
там бял камък си подигна -
там било скришно имане:
- Земайте, верна дружина,
кой колко може, да носи,
кой гдето види, да иде!
Източна България (Дозон, № 23).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
|