84. ЧАВДАР ВОЙВОДА, ЛАЛО И СОФИЙСКИЯТ ПАША

Трем на българската народна историческа епика

Чавдар на Лалча думаше:
- Лалчо ле, момче уйчево,
вика ме, Лалчо, пашатеа,
пашата софиянската,
дава ми паха хубава -
на дено цяла жълтица,
а па на вечер полвинка.
Дарба ще да ме подари -
на всеки юнак злат кафтан,
а па на мене дору два,
дору два златни кафтана.
Дали да ида или не?
Лалчо уйчу си думаше:
- Вуйчо ле, уйчо Чавдаре,
тук седи, уйчо, не ходи,
не си е добра работа,
това е турска измама -
пашата ще ни измами,
живи ще да ни излови,
на синджире ще ни наниже,
едни ще да ни обеси,
други ще на кол побие.
Не ходи, уйчо, седи си!
Чавдара яад го дояде,
дояде, та го догневе,
та че на Лалча думаше:
- Лалчо ле, момче уйчово,
твоята, Лалчо работа,
като на жена непразна,
ти чакаш все наготово.
На Лалча много докриве,
докриве му, та му домъчне,
а че на уйчу си подума:
- Уйчо ле, уйчо Чавдаре,
молба ще ти се помоля,
а па ти да ме послушаш.
Я хайде, уйчо, я хайде
юнаци да си раздвоим,
раздвоим, да ги разделим,
ти земни, уйчо, отборо,
на мен остави измето.
Уйчо ле, аз ще остана
из софенската кория,
ти иди, уйчо, на Софен,
при тая паша Софенска,
нека ти дарба подари -
на всеки юнак злат кафтан,
а па на тебе дору два,
дору два златни кафтана;
нека ви хачец заплаща
на дено цела жълтица,
а па на вечер полвинка.
Чавдар си Лалча послуша,
та си юнаци раздвои,
раздвои на две отдели:
Чавдар си зема отборо,
на Лалча даде измето.
Лалчо с дружина остана
из софенската кория,
Чавдар отиде на Софен,
при тая паша Софенска.
Като го виде пашата,
издалеч му се поклони,
а изблизо продума:
- Чавдаре, Чавдар войводо,
оставете си пушките,
изтъкнете си пищове,
откачете си сабите,
а че елате да седнем,
да си поедем, попием,
хубаво да се сприкажем,
та дарба ще ви подаря -
на секи юнак по кафтан,
на тебе, Чавдар, дору два,
дору два златни кафтана;
и хако да ви предплатя.
Чавдар пашата поверва,
оставиха си пушките,
изтъкнаха си пищове,
откачиха си сабите,
та при пашата влезоха.
Пашата дума на слуги,
дума им и наръчва им:
- Слагайте бели трапези,
давайте гозби секакви,
донесте вино червено
и върла бистра ракия!
Слуги на паша послушни
сложиха бели трапези,
даваха гозби секакви,
носиха вино червено
и върла бистра ракия.
Пашата ишарет чинеше,
слугите разумеваха -
по-малко вино да вливат,
по-много татул да турят,
да си упоят Чавдаря,
па после да си уловят
Чавдаря, Чавдар войвода.
Слуги си вино точили,
точили пресно давали,
по-малко вино вливали,
по-много татул туряли.
А Чавдар не се досети,
ни от дружината некой.
Опи се Чавдар войвода,
опи се, та си позаспа,
и дружината му заспали.
Пашата на слуги думаше:
- Принесете тънки дарове,
тънки сукани сиджими,
ситни ковани синджири!
Че стана сам си пашата,
та ги премени, премени -
на секи юнак по сиджим,
а на Чавдаря дору два,
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки томруци,
на шия дребни синджири.
Кога се Чавдар събуди,
та се погледна и виде
в какви е лични премени,
той си на паша думаше:
- Пашо ле, паша ефенди,
от път съм вчера пристигнал
на твойте честни трапези,
от твойте чудни икрами
сърцето ми се заключи
и дремка ми се придрема;
много ще ти се помоля,
ега да би ме послушал,
я да ми дадеш свирката,
със свирка да си посвиря,
да ми се сърце отключи,
да ми се дремка отдреме.
Паша Чавдаря послуша,
донесоха му свирката,
разлабиха му ръцете.
Чавдар си свирка засвири,
свирка му свири, говори:
- Лалчо ле, момче уйчево,
де да си сега да додеш,
да ме погледнеш и видиш
в какви съм лични премени -
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки тумруци,
на шия ситни синджири;
да додеш, уйку, да додеш,
да додеш да ме извадиш.
Лалчо си зачу свирката,
та и той далеч засвири,
свирка му дума говори:
- Уйчо ле, уйчо Чавдаре,
не мога, уйчо, да дода,
не мога да те извада,
то не е моя работа;
мойта работа невредна,
като на жена непразна -
аз търся все наготово,
юнаци ми са все измет.
Чавдар на свирка повтори:
- Лалчо ле, момче уйчево,
много ще ти се помоля,
било що било, забрави
и на насам се управи,
по-скоро да ни извадиш!
Малко е време остало,
Лалче ле, ще ни избесят.
Та стана Лалче, лалче ле,
и си юнаци поведе,
юнаци, холан, измето,
та са на Софен стигнали.
На софенски конаци
порти им еш затворени.
Лалчо се бързом забързи
и си тропишком подскочи,
та си портите прескочи,
прескочи и ги отвори,
уведе вътре юнаци,
та на тъмница отиде.
С ръце камене къртеше,
с зъбе синджири късаше,
та си вратата отвори
и си Чавдаря извади,
и неговите дружина,
ония отбор юнаци.
Тога си Лалче отиде
на пашовите конаци,
разби си Лаллчо хареми,
та си пашата изкара,
та къс по къс го режеше,
режеше и го питаше:
- Пашо ле, курво кахпио,
ще ли да лъжеш юнаци,
с измама да ги затриваш?
Па му главата отреза
и на маждрака натъкна.
Та си юнаци поведе
и с свирката си свиреше.
Като през Софен вървеше,
еще си виком викаше:
- Яллате месо пашово,
секиму не е дадено
да ходи да го пхродава;
салт на Лалча е дадено,
да може да го продава,
на Лалча, на байрактаря,
що води измет юнаци,
та вършат таква работа,
щото и отбор не вършат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.