83. ЧЕРКЕЗКИ ВИЛНЕЖИ

Трем на българската народна историческа епика

Голямо й чудо станало
в голямо село Куяджик
от Фазлъ паша голяма:
- Село на огън ще ударя,
старо и младо ще коля!
Старците с ножче колеха,
младите моми робеха,
момците с синджир вързаха...
Той си команда даваше:
- Бре, ой ви вази, дин ислямлар!
Село на огън удряха.
Попска дъщеря Маринка,
нали Маринка избяга,
на Тунджа, Марица, под брега,
из шумнатите сургуни.
Там се Маринка бе скрила
със мъжка рожба Дамянча,
там си Дамянча кърмеше.
Като го майка кърмеше,
Дамянчо дрямка задряма.
Горещи сълзи капнаха
на Дамянчови странички,
а че се стресна Дамянчо,
викна Дамянчо, заплака.
По брега вървят черкези,
те си Дамянча зачули,
че слягоха долу под брега,
из шумнатите сургуни;
там си Дамянча найдоха,
кат' го майка му кърмеше.
Че си Маринка хванаха,
че й косата вгънаха,
главата да й отрежат,
детето да й поробят.
Маринка се виком провикна:
- Божне ле, вишни Господе,
няма ли помощ от нийде,
от черкези да ме отърве?
Дуру Маринка издума,
до три са пушки пукнали,
че черкезите убиха -
и те са били българи,
по-рано са избягали,
те черкезите хванаха
и къс по къс ги режеха,
че ги по драки качаха,
та да ги ядат свраките,
свраките, орли, гарвани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.