79. ДИМИТЪР ГРАДИ КУЛА В КУНИНО

Трем на българската народна историческа епика

Димитру майка думаше:
- Я ела, сине Димитре,
я ела, майка, послушай!
Не гради кула шарена
у това село Кунино
със триста нови мазгале
и триста сърчин-пенджере,
че са кунинци душмане
със врачанските бакале,
с Генч ага от Берковица,
они щат тебе обадат
при цара и при везира,
я ела, майка послушай!
Димитър майка не слуша,
загради кула шарена
у това село Кунино.
Нели са били душмане,
кунинци върли душмане
със врачанските бакале,
с Генч ага от Берковица, -
Димитра са обадиле
при цара и при везира:
"Заградил кула шарена.
Заградил беше Димитър
у това село Кунино!"
Царя е ферман написал,
та си у Видин запратил,
на паша Ибраим паша,
Димитра да си погуби,
да н' гради кула шарена
със триста нови мазгале
и триста сърчин пенджере.
Паша е ферман прегледал,
па ми се виком провикна:
- Три турци, мои гавазе,
я ще ви вазе запратим
у голям града, у Враца,
Димитри бели дворове.
Димитра жива фанете
и не го млада губете,
трупа у Искър фърлете,
глава у Видин донесте,
ала недейте Димитра
в Видин жив да доведете,
че е Димитър лафчия,
та от мен че се одума,
че ми е добро направил -
он ме е с молба отмолил,
от краля, от московина,
по малко с молба отмолил,
повече с пари откупил!
Три турци бяха отишли
у голям града, у Враца,
Димитри бели дворове;
не можли него да найдат,
они са нашле майка му,
нея са турци питале:
- Бабо ле, стара бе бабо,
къде е тебе Димитър?
Майка не знай да забъши,
нело е право казала:
- Сега Димитър опрегна,
опрегна коне четири,
седнал е в бърза кочия,
отиде в село Кунино
на тая кула шарена!
Турци са в село отишле,
като ги видял Димитър,
а он се виком провикна,
сеизин коне префана,
турци на кула излязле,
Димитър ги е причакал,
тазе им кафе направил,
узунджи чибук запалил,
седяле, разговарале.
Нели са турци душмане,
със око са се сгледале,
изтръгли тънки конопци,
Димитру руке да вържат,
яла Димитър говори:
- Три турци, вярни гавазе,
недейте мене вържете,
нело ми пари земете
петстотин кара грошове,
шестотин жълти дукати,
сал ме у Видин водете,
при паша да си излезнем,
ако не може да се одумам,
нека ме младо погуби!
Турци са пари узеле:
петстотин кара-грошове,
шестотин жълти дукати,
па си Димитра повеле,
отишле в града, у Враца,
Димитру бели дворове.
Оставил беше Димитър,
оставил бяла кочия,
па спремил коня зелена.
Напреде иде Димитър,
по него иде сеизин,
а по сеизин - три турци.
В Видина града отишле,
кога при паша излязле,
паша Димитра видяло,
паша се виком провикна:
- Три турци, мои гавазе,
харам да ви е моя хляб,
нели съм вазе зарекъл,
Димитру глава да донесете?
Яла Димитър говори:
- Пашо ле, Ибраим паша!
Толко ли ти бе достлука,
достлука и кафадърлъка?
Знаеш ли, Ибраим паша,
кога си беше заробен
у влашка земя незнайна,
я тебе с молба отмолих
и те със пари откупих
от краля, от московина,
а ти не мож ме откупи
от цара и от везира
заради нищо никакво -
що съм си кула заградил?
Ако не мож ме откупиш,
ти ме със молби отмоли
от цара и от везира,
както я тебе отмолих,
отмолих и те откупих
от краля, от московина.
Яла си паша говори:
- Димитре, джанъм, Димитре,
снощи е ферман достигнал
от цара и от везира:
Я твоя глава, я моя!
Не мога да те откупим,
ни мога да те отмолим!
Яла Димитър говори:
- Пашо ле, Ибрахим пашо!
Я тебе ще те замолим,
у църква мене да пустиш,
че Богу да се помолим
и вярно да се прекръстим,
из църква да си излегнем,
тогава мене погуби.
Димитра в църква пущиле,
със него бяха три турци,
Димитра църква влезнало,
он се е Бога помолил,
помолил, вярно прекръстил.
Кога из църква излязнал,
три са го турци подзеле
в битпазар-сокак довеле,
при беглишките кошеве,
тамо са него губиле,
трупа у Дунав фърлиле,
глава при паша занеле,
и са си писмо писале,
на царя са го пратиле,
че е Димитър загинал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.