74. КУЗМАН КАРЕМАН (КУЗМАН КАПЕТАН)

Трем на българската народна историческа епика

Собрале ми се, набрале,
си чорбаджии оридски
и кметоите оридски;
отишле дури на сарай
кай той ми бего Джеладин.
Тие му велат, сборуват:
- Дей гиди, бего Джеладин!
Ние сме дошле до тебе,
голема давия чиниме
на той ми Мурат хайдутин!
Турчин булюкбаш некиме,
каурин булюкбаш сакаме,
на сета каза оридска,
на сите села оридскаи,
селата да ни дочува,
раята да ни повела,
хайдути да ни разтера,
Мурата да го напади!
Тогай му бего велеше:
- Слушаите вие, кметои
и чорбаджии оридски!
Лели сте нашле мунасип,
каурин булюкбаш да бидит,
и аз сум каил, бре, сос вас!
Кого сте нашле мунасип,
овдека донесете го!
Аз да пращтам-допращам
дали е вредно, най вредно
за булюкбаша да бидит
на сета каза оридска
на сите села оридски,
раята да ми повела,
селата да ми дочува,
хайдути да ми разтера,
Мурата да ми го фати!
Колко ми бего дорече,
Кузман се качи на сарай,
бакна му пола и рака,
на той ми бего Джеладин:
- Дей гиди, бего Джеладин!
Зашчо си викал по мене?
Еве сум бърго кай тебе!
Бего му вели, сборува:
- Де гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
За тебе нашле мунасип
сите кметои оридски
и чорбаджии оридски,
ти да му бидеш булюкбаш
на сета каза оридска,
на сите села оридски
селата да му дочуваш,
хайдути да му разбъркаш,
ала си вредно, най вредно?
Кузман му вели, сборува:
- Де гиди, бего Джеладин!
Аз сум си вредно, най вредно
за булюкбаша да бидам,
в кър булюкбаша ке шетам
низ сета каза оридска,
селата ке си дочувам,
раята ке си повелам,
хайдути ке ти разтерам,
Мурата ке си го фатам,
главата ке му я земам,
кай тебе ке я донесам!
Ама сакам кефил от тебе,
зашчо сте турци неверни,
тебе ке ти атар останит,
после ти ке ме загубиш!
Бего му вели Кузману:
- Дей гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Сите чорбаджи сет кефил
и кметоите оридски!
Кузман му вели, сборува:
- Дей гиди, бегу Джеладин,
аз неким кефил рисянин!
Ми и дочула анката,
анка Кузману сборува:
- Не бери гайле, Кузмане,
аз сум си кефил за бегот
со се мажко дете на ръце!
Тогай му бего велеше:
- Де гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Аз ке ти найдам сеймени,
сеймени, млади момчина,
момчина, арнаутчина:
шчо можат лесно да станат,
шчо можат бързо да одат,
шчо можат нишан да търгат,
низ пърстен куршум да проврат.
Кузман му рече на бегот:
- Де гиди, бего Джеладин!
Аз некю турци - сеймени,
аз ке си клаам рисяни.
Тръгна ми Кузман Кареман,
отиде в село Търново
и си го найде Митрета,
Митрета, юнак търновче.
- Де гиди, Митре търновче!
Ала си другар со мене?
Аз ке си бидам булюкбаш.
На сета каза оридска,
на сите села оридски,
ти да ми бидиш баш чауш!
Митре се вчасот кандиса
оттука шчо ми станаа,
пойдоа в село Бучино,
ми го викная Трайчета,
Трайчета, юнак бучинче.
Кузман го праша, разпраша:
- Де гиди, Трайче Бучинче!
Ал идиш другар со мене!
Аз ке си бидам булюкбаш,
на сета каза оридска,
на сите села оридски,
аз ке си бидам булюкбаш,
Митре ке биди баш чауш,
ти да ни бидиш байрактар!
Тогай са Трайче провикна:
- Де гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Аз сум си каил и вреден,
аз да ти бидам байрактар.
Излезе Кузман Кареман
низ сето село Бучино,
пособра, шчо ми пособра,
до двайсетмина бучиници,
шчо можат бързо да йодат,
шчо можат лесно да станат,
шчо можат нишан да търгат,
низ пърстен куршум да проврат!
Търгна ми Кузман Кареман,
поведе верна дружина
низ тие села оридски,
низ тая каза оридска.
Дори ми Кузман киниса,
Бог да го бие Мурата,
голем ми пакос напраил:
разсипал село Върбяни
триесе апсои ми вързал
и сам си попот върбянски.
Отиде Кузман Кареман,
отиде в село Долнени,
разпушчи млади сеймени
низ село да си ручаят.
Кузман се качил на амбар,
по него Митре Търновче,
по него Трайче Будинче.
Колко ми Кузман седнало,
абер дойде от Върбяни:
- Де гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Зашчо ни зеде на душа,
кога си било не вредно
баш булюкбаша да бидиш?
Бог да го бие Мурата,
селото ни го разсипа,
трийсе апсои ни забра
и со них попот върбянски!
Колко Кузману кажая,
Кузман ми рипна от амбар;
одошчо малце подрипна
амабаро ми са затресе.
По него Митре търновче,
одошчо малце подрипна
плочи на земи паднале;
по него Трайче Бучинче,
одошче малце рипнало,
скалите ми и откорнал.
Кузман му вели Митрету:
- Де гиди, Митре Търновче,
собери двайсет сеймени,
бърго овдека да дойдат!
Подвикна Митре Търновче:
- Слушайте, двайсе сеймени,
стегайте пинци ремейне,
на тънки пушки кремейне,
во тагарчици лебои,
бърго овдека дойдете!
Сите ми вчасот стасая.
Кузман му вели, сборува:
- Де гиди, верна дружино!
Ние не ойме по пато,
ние не ойме без пато,
низ Галичката планина!
Кога се зора обзори,
Кузман му вели Митрету:
- Излези, Митре Търновче,
подуши како душалка!
Али негде трага ке найдиш,
дали е Мурат заминал,
али е от нас по назад?
Излезе Митре по напред,
подуши како душалка,
нигдека трага не найде,
па назад бърго се врати.
Пушчил ми Кузман Кареман
дваица млади сеймени,
на Гюрчиново бачило
Гюрчина да го прашаат:
али е Мурат поминал,
али е назад останал.
Ако е назад останал,
бърго абер донесете!
Пойдоа двайца сеймени:
Гюрчина си го праштаа:
- Де гиди, Гюрчин кеая!
Кузман здраво - живо ти пушча,
те моли право да кажиш
али е Мурат заминал,
али е назад останал?
Гюрчин му вели, сборува:
- Слушайте, двайца сеймени!
Не ми е Мурат заминал,
току е от ваз по назад,
овде ми ручек нарача.
Ние му ручек готвиме,
под онаа сенка ладовна,
под онаа трева зелена,
кай онаа вода студена;
тува ке Мурат пладнува!
Кузман нека се не бои,
Мурат нема много юнаци:
първо е Мурат хайдутин,
по него ми е Гол дервиш,
по него ми е Църн арап;
Кузман нека се не бои,
арно метериз да фати.
За се шчо чуя сеймени,
право кажаа Кузману.
Отиде Кузман Кареман
на Гюрчиново бачило,
кай тая сенка ладовна,
кай тая трева зелена,
кай тая вода студена.
Тамат метериз нареди,
Кузман му вели, сборува:
- Слушайте, верна дружино!
Дури не пукне мой далян,
даляни да не върлате!
Колко са Кузман нареди,
довтаса Мурат хайдутин
со шейсемина сеймени.
Кондиса Мурат под сенка,
на тая трева зелена,
при тая вода студена.
Донесе Гюрчин ручеко.
Ручая, се наручая.
Тоай се Мурат провикна:
- Станете, моя дружина!
Ватете хоро латинско,
запейте песен бугарска!
Сета дружина станале,
ватия хоро латинско.
Напре се вати сам Мурат,
по нег се вати Гол дервиш
и по него Църн арап.
Запея песна бугарска:
"Де гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Бечвите ти са настрана,
со каурката пострана;
кога си, Кузман, невредно,
Мурата да го отепаш,
зашчо се, мори нафакяш!"
Тогай са Кузман разлути,
търгна ми пушка далянка,
Мурата г удари во колкот.
Търгна ми Митре Търновче
и ми го удари Църн арап;
тръгна ми Трайче Бучинче,
Гол дервиш не ми го юдри.
Бог да го бие Гол дервиш,
него куршум не ми го дупи!
Търгная двайсе сеймене,
дваесемина падная.
Гол дервиш ми се разлути,
турил ми в уста ятаан,
право ми търча Кузману.
Тогай се Кузман уплаши:
- Де гиди, Митре Търновче!
Гол дервиш куршум не бие,
той ке не лошо разсипи!
Митре му вели, сборува:
- Не бери гайле, Кузмане,
ако го куршум не бие,
мойте пищоли се пълни
со петлиците стребрени;
аз ке го добро пречекам,
а лошо ке го изпратим.
Тръгна ми Митре Търновче
и ми го удари Гол дервиш
мегю двете църни очи.
Гол дервиш падна на земи,
извикна гласей високи:
- Алал ти кървта, Кузмане,
и ако умирам, не жалвам,
баре от юнак загинав!
Бог ми го убил Мурата,
си явна бързана коня,
отиде в село Сливяни...
Кузман му вели, сборува
на своя верна дружина:
- Дружино верна, сговорна,
земете глава дервишка,
дервишка глава, арапска,
пушчете трийсе апсои,
Трайче ке оди со ними,
Митре търновче со мене.
Бърго ние да търчаме,
Мурата да превариме,
главата да му земаме,
да н'оди в града Орида!
Излезе Кузман Кареман,
замина село Сливяни
кай тая река Сливянска,
под мосто фати метериз.
Помина Мурат хайдутин
со десетмина сеймени,
търгна ми Кузман Кареман,
удари Мурата во сърце,
по него търгна дружина,
десет сеймени падная.
Излезе Митре Търновче,
Мурату глава му зеде,
дори му глава зедоя,
сета дружина втасала.
Дочул ми бего Джеладин,
оти е Мурат отепан,
тогай се много разлути.
Ми пушчи двайца гавази:
- Одете, двайца гавази,
кай ке сретиме Кузмана,
главата да му земете,
овде живо да не дойде!
Киниса Кузман Кареман
шчо събрал глайте в дисаги,
тоари негоа дружина,
право ми оди в Орида,
на бегот да и отнеси.
Одиа, шчо ми одиа,
на пат сретоа гавази.
Бог да юбие гавази,
арнаутски сбор чинеа,
Кузмана да го закупат!
Митре Търновче и разбра,
Митре Кузману сборува:
- Търгай, Кузмане, даляно!
Овие двайца гавази,
живи да не и пушчиме,
тие нам ке не загубат
Джеладин бего и пушчил!
Търгнаа Кузман и Митре,
отепаа двайца гавази
и ним му глайте зедоа.
Дойдоа града Орида,
ми приближаа до сарай.
Нардил бегот сеймени
Кузмана д го пречекат,
тува да ми го погубат.
Митре Кузману сборува:
- Де гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Остани назад по мене,
аз ке излизам пред тебе!
Бог да го убие Митрета,
сабя си зеде во уста!
На тие лути сеймени
Митр му вели, сборува:
- Слушайте, турци неверни,
немой да рака крените,
оти ушче моява сабя
я кърве не сум я натопил,
да не я кренам сабява,
парче от парче ке праам!
Бог да и бие сеймени,
сите в земи се опулия,
ни един рака не крена.
Помина Кузман Кареман,
Митре Търновче му вели:
- Излези, Кузман, пред мене,
качи се горе на сарай,
кай той ми бего Джеладин!
Излезе Кузман Кареман
при той ми бего Джеладин,
шчо му и даде глаите
от тие клети хайдути.
На бего му падна не арно,
никаков сбор не му рече;
и ми излезе анката,
Кузману бакшиш му даде:
тънкана пушка дебранска,
острана сабя латинска,
чифте пищоли тетовски:
- Алал ти е, Кузмане,
твоето големо юнаство!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.