71. ХАРАМИИ

Трем на българската народна историческа епика

- Храни ми, мамо, кончето,
храни го, мамо, зоби го,
със бял го ориз назоби,
с червено вино напои,
кончето да ми й тавлия,
че ще далеко да ида,
далеко, мамо, в Цариград,
в Цариград дору при царю,
та да си царю попитам:
има ли хабер, нема ли,
от тайзи, мамо, работа, -
язък е, мамо, язък е,
язък за горки българи:
даване че не дават ли,
харачи че не плащат ли?
Де се е чуло, видяло,
в един ден да си уловят,
уловят, мамо, убият
петима горки българи?
Били ги, мамо, били ги,
моли се, че кой се моли,
горки са Коста най моли:
"Войводо, холъм, войводо,
молба да ти се помоля:
мене, войводо, заколи,
ала брата ми недейте,
че брат ми й челяк оженен,
оженен челяк със деца,
кой ще му гледа децата,
кой ще му стане къщата,
кой ще му реди булката?"
Тия не са го слушали,
него най-напред заклали,
и подир него пък Коста,
и подир Коста - Димитра,
подир Димитра пък Райна.
Аче са от там станали,
та са отишли, отишли
на Заювото пладнище.
Заю шиленца пладнеше,
пладнеше раздигаше ги.
Хайдути Заю думаха:
"Заю льо, шилегарино,
дай ни, Заю льо, югичу,
югичу най-хубавию,
дето ти води стадото,
югичу с деветтях звънца!"
Заю войвода думаше:
"Войводо, холан, войводо,
глава си давам на мегдан,
пак си югичу не давам,
югичу най-хубавию,
дето ми води стадото,
югичу с деветтях звънца!"
Хайдути Заю фанали
фанали и уловили,
опет му ръце вързали,
хабер връх хабер провождат
до булка, до Заювица:
"Заювица да проводи
петнайсе кесии жълт алтън,
дванайсе феса алени,
дванайсе азми моруви,
дванайсе чифта цървули,
дванайсе чифта навуща
да не ни струва да ходим!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.