|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
66. СЕЙМЕНСКА ПЕСЕН
Трем на българската народна историческа
епика
Син си на майка говори:
- Мале ле, мила майчице,
ще идем, мале, ще идем,
младо сейменче да станем.
Че много, мале, обичам,
сейменска руба да носим,
сейменско къдро фустанче,
сейменски хримиз тозлучки
и аленото фесленце!
Майка на сина говори:
- Не ходи, синко, не ходи,
баща ти, синко, най-мрази,
най-мрази, синко, сейменин,
че на нехелно мерише -
на тутун, синко, на барут!
Син си на майка говори:
- Ще идем, мале, ще идем,
макар половин година,
че млого, мале, обичам,
буките, мале, храстите,
че на хубаво меришат,
на гора, мале, гороцвят!
Майка на сина говори:
- Не ходи, синко, сейменин,
не кървави си ръцете,
че е от Бога грехота
и от хората срамота.
Лом; зап. Еленка Н. Попова (сп. Знание, год. І, 1875, с. 239;
=Каравелов-Съч. 1, № 49).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
|