59. КЪРДЖАЛИИ В ТЕТЕВЕН

Трем на българската народна историческа епика

Прочуле са кърджалие,
кърджалие, золумджие,
кадя ходат золум прават,
кадя ходат света горат,
къщи палат и обират.
Вред ходиха, вред гориха-
ред ми доде да си додат,
да си додат в Тетювене.
Хабер пращат кърджалие
до тетювенски чорбаджие:
да съберат, да изпратат
петсотин кара алтъне,
хилядо бели грошове:
- Ако пари не допратат,
ние ще презнощ да додем,
селото да им изгорим. -
Събрале са се хаджие,
хаджие и чорбаджие,
па утушле на конака,
на конака при агата,
па си думат и говорат:
- Бре хаджие, чорбаджие,
що да сторим, да направим:
кърджалие пари искат-
ако пари не запратим,
селото ще ни изгорат!
Та продума хасанчето,
Хасанчето , агата им:
- Разкажете на жените
да не носат зелените,
зелените салтамарки,
сукнените кацавейки;
да съберат алените,
алените кожухчета!
Па тръгнаха чорбаджие
из селото, воз селото,
та събраха алените,
алените кожухчета,
зелените салтамарки.
Занеле ги накрай село,
набиле ги на върлини,
побиле ги на вършето:
да се гледат от далече,
да се плашат кърджалие.
Чорбаджие вино пият,
вино пият с бели котли,
па ракия със паници
и си вардат Тетювене.
Кърджалие застраниха
през Удренова полица-
надръскаха в Тетювене.
Тарабане затропаха,
мозиките засвириха,
припуснаха кърджалие
из селото, воз селото.
Уловиха най-напреди
Цоловица Ковачова,
водиха я по дружина
са са фалат на дружина
със хубава тетювенка-
хубава е, прилична е;
па фанаха по-напокон
тънка Кела Паловица,
Паловица Делиюва.
И фанаха тънка Айша,
тънка Айша Меновица-
дадоха и дзиловете
да играе на чомпари.
Уплаши се юнак Цоло,
па си юзе клещи, корач,
направи са на албантин-
да си кове сиви коне,
сиви коне кърджалийски, -
дано сгоди Цоловица
да я земе със измама.
Едоса се Дели Пало,
па си събра тетювенци,
крушовдолци, камендолци.
Утудоха на Олов дол,
на баира над Камиче,
навлязоха вав калето,
занесоха тънки пушки
и мечкарски шишинета;
завардиха на метириз.
Напред стои Дели Пало
да си варди кърджалие,
кърджалие, золумджие,
дано найде ганка Кела
Паловица Делиюва
да я земе из ръце им.
Отдол идат кърджалие:
затрополе с тарабане,
засвириле с мозиките,
телци колат, моми гонат;
най-напреди концула им,
в ръце държи остро сабе,
а на рамо тънка пушка.
Като пусти Дели Пало,
умери го в руса глава.
От кон падна концула им,
от кон падна и там умря.
Дели Пало чифте пуща,
чифте пуща със дружина.
Кърджалие, уплашени,
надзади се повърнаа.
Юнак Цоло коне кове
по селото по къщите.
Случило се, та утушел,
дето била Цоловица
затворена, закличена.
Како Цола тя видяла,
разкашля се, разкиха се,
па си я Цоло сагледа,
па куги било през нощта,
Цоло узе остър трион,
па си при нея утуде,
па са по дувар покачи,
та си претри продзореца,
подаде и бял конопец,
та са върза пряз полвина.
И спущи са Цоловица,
та побягна в полунощи.
Кога било на дзаранта,
кърджалие закачиха
да я дират по собата,
по собата, по къщата-
нийде нема Цоловица.
Кърджалие, ядосани,
възседнаха сиви коне,
припуснаха по селото,
раздириха по къщите
да си найдат Цоловица.
Ей че иде Дели Пало
със дружина, със повече:
нарамиле тънки пушки,
извън ризи препасале,
тичат, реват, ура викат.
Кърджалие уплашени,
че си немат главатарин,
побягнаха из селото.
Дели Пало виком вика:
- Тънка Кело, де си сега?-
Обади се тънка Кела,
тънка Кела Паловица
из мазане кемерлие,
с два куфаре закличена;
като видя Дели Пало,
силно по врата удари-
вратата са разцепиа,
па излезе тънка Кела
със жълтици обнизана,
на невяста направена.
Заведе я Дели Пало
във гората, в Платуница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.