57. КЪРДЖАЛИИ В СТАНИМАКА

Трем на българската народна историческа епика

Събрали са се кърджалиите,
кърджалиите й капасъзите,
та са отишли на Станимака,
та запалили новата църква
и са разбили до девет врата,
до девет врата, девет железни,
и уловили стари владика,
та го горили, та го мъчили -
отрязали му дясната ръка,
още го горят, още го мъчат:
- Я казвай, казвай, стари владико,
сребро и злато, златни кръстове!
Отговаря им стари владика:
- Не ма мъчете, не ма горете!
Щото искате сребро и злато,
побягнаха си млади попове,
та занесоха сребро и злато.
Не ма мъчете, не ма горете,
не ми режете дясната ръка;
отрежете ми милата глава!
Ала кръв на земя да не падне,
че ще изсъхне зелена трева
и ще изсъхнат зелени ниви.
Най насечете две кола шума!
Те му отсекли милата глава.
Глава се търкаля, язикът дума:
- Бре, ой та тебе, Боже Господи!
Аз нямам майка да ме жалее:
нек ме жалее ясното слънце,
ясното слънце, макар до пладне,
зелена гора, макар шест месеца!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.