|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
55. ПОТУРЧВАНЕ НА ЦЕПИНО Трем на българската народна историческа епика В пътеписа си "В недрата на Родопите" (СбНУ 8, 1892, с. 58) Ив. Вазов привежда следните четири стиха от потурчването на Цепино, изпени от 70-годишна помакиня: Та зачоха, Милке моме, нова диньо, Пълен запис на песента обаче, изглежда, не съшествува; поне не е обнародвана. Това трагично събитие е станало през XVII в., както свидетелствува летописната бележка в един изчезнал пече пергаментен требник, написана от поп Методи Драгинов от с. Корова (Чепинското корито). Бележката е обнародвана за пръв път от Ст. Захариев (Описание на Татар-пазарджишката кааза, Виена, 1870). Роднински отношения с най-добри чувства на помохамеданчените българи към запазилите родната си вяра техни сънародници от Цепино отражава песента (Вазов, В недрата на Родопите. - СбНУ 8, с. 44, от Корова): Аман веке, мале мила, от сеймене, Може да се каже, че между чепинските помаци поетически спомени за това голямо събитие в историята на нашия народ се сравнително най-често и най-определено срещат. За това ни говорят и други две песнички, от помак из село Лъжене, Чепинско: Спиш ли, Милке ле, разбуждай се! И по-нататък баладен завършък за грижите на природата в отглеждането на тия сираци-близнаци.
Чепинско, дн. Велинградско (СбНУ 8, 1892, с. 44 и с. 58).
============================= Други публикации: |