Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

55. ПОТУРЧВАНЕ НА ЦЕПИНО

Трем на българската народна историческа епика

В пътеписа си "В недрата на Родопите" (СбНУ 8, 1892, с. 58) Ив. Вазов привежда следните четири стиха от потурчването на Цепино, изпени от 70-годишна помакиня:

Та зачоха, Милке моме, нова диньо,
та сградиха, Милке моме, ново село,
ново село, Милке моме, под Каменец,
под Каменец, Милке моме, под Батьево.

Пълен запис на песента обаче, изглежда, не съшествува; поне не е обнародвана. Това трагично събитие е станало през XVII в., както свидетелствува летописната бележка в един изчезнал пече пергаментен требник, написана от поп Методи Драгинов от с. Корова (Чепинското корито). Бележката е обнародвана за пръв път от Ст. Захариев (Описание на Татар-пазарджишката кааза, Виена, 1870). Роднински отношения с най-добри чувства на помохамеданчените българи към запазилите родната си вяра техни сънародници от Цепино отражава песента (Вазов, В недрата на Родопите. - СбНУ 8, с. 44, от Корова):

Аман веке, мале мила, от сеймене,
от сеймене, мале мила, Хаджиюви,
Хаджиюви, мале мила, Бинбашови:
един седне, мале мила, други стане.
останахме, мале мила, без работа,
без работа, мале мила, без дарове.
- Не грижи се, Вахо мари, не тъжи се,
не тъжи се, Вахо мари, за дарове:
да са живи Вахо мари, твоите лели,
твоите лели, Вахо мари, каменченки,
Каменченки, Вахо мари, белювченки;
ша напредат, Вахо мари, даровете,
ша изтъкат, Вахо мари, тънки кърпи,
ша одарим, Вахо мари, сватовете,
сватовете, Вахо мари, деверите.

Може да се каже, че между чепинските помаци поетически спомени за това голямо събитие в историята на нашия народ се сравнително най-често и най-определено срещат. За това ни говорят и други две песнички, от помак из село Лъжене, Чепинско:

Спиш ли, Милке ле, разбуждай се!
В утром рано, Милке, ле йозарана,
турци земя, Милке ле, преробиа,
де бе старо, Милке ле, погубиа,
де бе младо, Милке ле, потурчиа,
останаа, Милке ле, два сирака,
два сирака, Милке ле, два близнака...

И по-нататък баладен завършък за грижите на природата в отглеждането на тия сираци-близнаци.

 


Чепинско, дн. Велинградско (СбНУ 8, 1892, с. 44 и с. 58).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.