54. НИШАНДЖИ ДОЧКО

Трем на българската народна историческа епика

Дочкова мила майчица,
дванайсе годин ходила,
от сърце рожба нямала,
от сърце и от Господя;
че са и Дочко породил,
нишанджи Дочко, куршумджи.
Цар Мурад глава подигнал:
от седем годин нагоре,
бой да се бият ше вървят.
До Дочка хабер проводи:
ако си Дочко не доди,
без него кавга не става,
та няма колай, ще иде.
Дочко майка си думаше:
- Я дай ми, мамо, ключове,
да си сандъко разключа,
да си дрехите извадя,
дрехите, мамо, бърненски.
Майка му дала ключове
и той си сандък разключи.
Извади дрехи бърненски.
Че са е Дочко облякъл,
запаса пъстра паласка,
нареди чивте пищови,
приплесна сабя вренгия,
нарами пушка бойлия,
че няма колай, ше тръгва.
Дочкова мила майчица,
тя си на Дочка думаше:
- Възви са, майка, възви са,
възви са да та погледам!
Дочко си сълзи оброни,
той на майка си думаше:
- Не плачи, мамо, за мене,
най плачи, мамо, за тебе.
Чакай ма, мамо, чакай ма,
по пътищата да седиш,
по пътища, по друмища,
ордулук ще са развърне,
да стувиш, мамо, да питаш.
Мене ма знаят сичките,
яз съм си, Дочко нишанджи,
нишанджи, мамо, куршумджи!
Дочкова мила майчица
викнала и са върнала.
Чакала седем години,
на седемтях му години
ордулук са е развърнал;
Дочкова мила майчица,
тя по пътища седеше,
по пътища, по друмища
кой пътник мине-замине,
се го за Дочка питаше:
- Знаеш ли Дочка нишанджи,
нишанджи Дочко, куршумджи?
Тий сички баби думаха:
- Знаем го и познаваме
нишанджи Дочко, куршумджи,
и той си иде отподир.
Най-подир иде арапче,
и него майка попита:
- Иде ли Дочко нишанджи,
нишанджи Дочко, куршумджи?
Арапче баби думаше:
- Върни се, бабо, иди си,
яз юбив Дочка нишанджи,
нишанджи Дочка, куршумджи,
там долу в гора дрянова
и къс по къс го насякох.
Дочкова мила майчица,
и тя го люто прокълна
и тъй го клетва постигна:
арапче падна на пътьо
и му душата излезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.