|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
52. СЮЛЕЙМАН ПАША НА ПОХОД СРЕЩУ МАЛТА
Трем на българската народна историческа
епика
Сюлю лю, паша Сюлмане,
сичкаде та сам провадал,
сичкаде ми си своршувал,
яла та сига прувадям
низ равно поле широку,
през Чорну море длибоку,
вав Малта, вав касабона,
и Малта да призьомиме,
и Малта наша да стане!
- Царю лю, наша доржяву,
лю там ме нимой прувада,
Малта е в среде мурену,
Малта е яка касабо,
в Малта са с конче ни влиза,
в Малта са топьо ни пуска!
- Сюлю лю, паша Сюлмане,
йе та ща хитру научи,
малтянцах как да измамиш -
ага ми дойде личен ден,
на личен ден, на Вилидян,
ти си ми, Сюлю, собери,
ду три иляди момчята,
та че ги, Сюлю, прямяни
вру в калугярска прямяна
и ти се, Сюлю, прямяни
в баш агумянска прямяна,
та че ги, Сюлю, завяди,
ти ги във Малта одвяди,
одвяди, Сюлю, фовяди,
малтянци ща ва познаят
за яйноруски кишише,
та си малтянцах измами!
Стана си Сюлю, посъбра
до триста шайки гемийки
и три хиляди момчята,
че си ги Сюлю прямяни
вру в калугярска прямяна,
пък Сюлю си са прямяни
в баш ягумянска прямяна.
Че си ги Сюлю заведе
низ равно поле широку,
през Бялу море длибоку,
нах Малта, нах касабона.
Га беше личен Вилидян,
малтянци хору играят
във зяленуту люваде;
младине хору играят,
старине вину пияха.
Отде си ми са видяли,
че си ми идат хаджие
от Яйноруски манастир
в Малта Вилидян да правят.
Милчица Топбашийова,
дену ми води хурону,
тя си малтянцям викаше:
- Ни шените са, малтянци,
нува ни ми е, малтянци,
яйнорускине хаджие;
нува си ми е, малтянци,
прукльота турцка дубара;
нува й Сюлю байрактар
със три хиляди момчята!
Пак си хми Милке викаше:
- Ни плашете се, малтянци,
дуде е Милке на мяйдан,
вам нема нищо да стане!
Милке са пусна ут хору,
та у дома си отиде,
упаса сабье огняну,
нарами пушка шяряна,
разсьодна конче храняно,
че си ми Милке присрьошна
до три хиляди момчята,
ага ги Милке наближи,
размаха сабье огняну,
од десна страна залязе,
от лява страна излязе.
Сичкяхнях Милке пугуби,
самичяк Сюля устави
и той са зад кон крияше
и на Милке са моляше:
- Милке ле, мъжка дявойку,
йола лю мене остави,
да ходям, да приказувам
какво е Сюлю налитял,
вав Малта, вав касабона!
Пак Милке си му викаше:
- Йе ще та, Сюлю, оставя,
ага ти, Сюлю, извадя,
лявоно око от чело
и га ти, Сюлю, отсека
деснана рока уд рамо,
тугав да си та провуде,
да ходиш, да приказуваш,
царюму здраве да носиш,
да види, да извярува
какво си, Сюлю, налитял
вав Малта, вав касабона;
каква е мома ималу,
Милчица мъжка дявойка,
Топбашийова дащярьо.
Устово, дн. кв. на Смолян (СбНУ 2, с. 133-134, № 5).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
|