50. ЕНИЧАРИН ТЪГУВА ЗА ДОМА СИ

Трем на българската народна историческа епика

Що ми се белее,
белее, люлее
отвъд през бял Дунав?
Дали са лебеде,
или са снегове,
дали са ледове,
или са дъждове?
Да биха лебеде -
подхвръкнали биха;
да биха снегове -
стопили са биха;
да биха дъждове -
отекли са биха,
за два, за три деня,
за неделя, за две
Не бяха лебеде,
не бяха снегове,
не бяха ледове,
не бяха дъждове,
най ми цар кондисал,
цар с голяма войска
бели еничери.
Разпънал чадъри,
бели и червени,
сини и зелени,
та седат, та ядат,
та ядат, та пият
и с кавали свират,
и борба са борат,
и бял камък мятат.
Едно еничерче,
младо и зелено,
не яде, не пие,
не се борба бори,
ни бял камък мята,
ни с кавали свири,
най са царю моли:
- Царю, господарю,
изпиши ми книга,
дома да си ида
при моята майка
и при моят баща!
Че моята майка
сега девет годин
черни кърпи носи,
кърпа са додира,
тя я не опира -
мене жив жалее.
Че моите сестри
сега девет годин
бяло цвете сеят,
ала го не носат -
мене жив жалеят.
Че моите братя
сега девет годин
се кавали прават,
ала с тях не свират -
мене жив жалеят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.