47. СТОЯН И ПАТРИКА

Трем на българската народна историческа епика

Мама си й рожба родила,
име му й било Стояне;
в златна го й люлка люляла,
кат' го й люляла, думала:
- Нани ми, синко Стояне!
Нани ми - расти, порасти!
Като си, синко, порастеш,
царството да си отървеш
от чужди ръце погански,
що ти е царство бащино,
бащино, още майчино!
Стоян мами си думаше:
- Мамо ле, стара майчице!
Много ме в сърце нарани!
Имам ли сабя френгия
и дълга пушка бойлия,
и чифте кубур пищови,
и стар ми бащин боздуган,
царството да си отърва
от чужди ръце погански,
що ми е царство бащино,
бащино, още майчино!
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне!
Сичко, Стояне, ти имаш,
току си коню оседлай,
че стани рано в неделя,
верно се Богу помоли,
па войска, синко, събери,
ал' ща ти, мама, заръчам:
като си, синко, отидеш,
редом си войска нареди
по бърда и по планини,
и от никого са не бой,
току от гърци лукави,
лукави, още издатци,
щото й баща ти издадоха
в Едрене града голяма
с' седемдест й две хиляди -
там са го турци пленили,
войската му изтурчили!
Като си стоян отиде,
редом си войска нареди
по бърда и по планини,
захвана всички боази,
птичка не пуща да фръкне.
Че де го й зачул патрика,
патрика от Цариграда -
право при царя отиде
и на царя си говори:
- Царю ле, честит падишах,
честито да ти й царството!
Чул ли си, царю, разбрал ли
за Стоян млада войвода
от голяма града Търново,
що са е с войска подигнал
царството да си отърве,
че му е било бащино,
бащино царство, майчино!
Цар си патрику думаше:
- Патрико, миллет башио!
Ази ща войска да пратя
срещу Стояна войвода -
седемдест и пет хиляди!
Войска си рано станала,
патрика си я поведе,
вървяли, що са вървяли,
минали поле широко,
настали гори зелени.
Като си Стоян погледна,
Стоян ми млада войвода,
с жълто се рогче провикна,
събра си сички войводи
и на войводи думаше:
- Войводи, млади юнаци,
със кървавите байраци!
Който е юнак над юнак, -
мястото ще го покаже.
Сички войводи думаха:
- На драго сърце ще идем,
турчина да си изколим,
патрика жив да доведем!
Патрик излезе по-хитър:
той са от войска измлъзна!
Сички ми турци изсякли,
ал' на ти яда голяма:
патрик с арапи пристигна.
Стоян са назад повърна,
скри ми са в гъсти планини.
Патрик са в Стамбул озова
и на Султана говори:
- Царю ле, честит падишах!
Нали ти, царю, аз казах:
колкото стари остали,
сичките да ги изтурчиш,
децата да им поробиш,
попове да им изколиш,
владици да им избесиш,
черкови да им събориш,
тогаз щеш, царю почина,
аз ща из наште да пратя:
те ще ти бъдат по-верни!
Цар си патрика послуша,
изпрати, та си изсече,
изсече сички попове,
изсече сички владици,
изтурчи млади юнаци,
събори сички черкови
и много от тях потурчи,
заплака мало й голямо!…

Песента по всяка вероятност е фолклорно стилизирана мистификация на бележития тревненски възрожденец Хр. Даскалов. Многократно използвана като фолклорно потвърждение на революционни идеологизирани построения от периода на българското Възраждане, вкл. и във връзка с мистифицираната песен, която отразявала "преданието" за изгорената царска библиотека в Търново (двете песни притежават еднакви пасажи, които не представят типичните фолклорни "клишета" - вж. СбНУ 26, с. 145). (бел. ред., Т.М.)..

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.