Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

41. РАДУЛ БОГДАНСКИ ВОЙВОДА И ЦАР МУРАД

Трем на българската народна историческа епика

Посили са Радула войвода
в Кара Влашко и в Кара Богданско;
а цар Мурат ситна книга пише,
па я праща Радулу войвода:
- Ей Радуле, юнашко колено,
дойди при мен вов Стамбола града
да ми бъдеш моя верна слуга,
да ми вардиш царските сарае.
Отговара Радула войвода:
- Не е роден Радул да слугува.
Царът дава три кули с имане,
Ески сарай и половин Стамбол,
който хване Радула войвода.
Наел са е Халил байряктарче,
па излезе при царя Мурата
и на царът вели и говори:
- Аз ща, царю, Радула да хвана.
Извади си коня на мейдана,
опаса го със девет колане,
заюзди го с юзда позлатена,
накити го с злато и с коприна,
па премина през бела Дунава
и отиде Радула да търси...
Радул седи на вишни чердаци,
а до него Радулица млада -
подава му вино тригодишно,
Радул пие, под мустак се смее,
па говори Радулици млади:
- Радулице, мое първо либе,
его иде Халил байряктарче,
дали иде мене на зафети,
или иде с мене да се бие?
Запаса си сабля прекована,
извади си Вранча из оборе,
па излезе на поле широко
и посрещна Халил байряктарче:
- Хвала тебе, Халил байряктарче,
дали идеш мене на зафети,
или идеш с мене да се биеш?
- Хвала тебе, Радуле войводо,
не съм кадър с тебе да се бия,
ал си ида тебе на зафети.
Отведе го в своите дворове,
па го пои с вино тригодишно,
па го храни с гълъбици млади.
Радулица вино им подава
с мерджанлия чаша позлатена,
коя бере седемдесе оки...
Радул пие, нищо не оставя,
а Халилчо през рамо я хвърля.
Напил са е Радула войвода,
паднал ми е под златни трапези.
Халил скокна на нозе юнашки,
па си върза Радула войвода
и хвърли го коню на теркия...
Пренесе го през бела Дунава,
занесе го при царът вов Стамбол.
Кат' го виде царът от диванът,
то повика да триста джелята
да погубът Радула войвода.
Който махне - ръка му изсъхне,
отговаря Радула войвода:
- Ей та тебе, царю от Стамбола,
я изпрати Халил байряктарче
да донесе мойта остра сабля,
да отсече мойта руса глава.
Отишъл е Халил байряктарче,
донесол е сабля прекована -
ал не може никой да я вдигне,
да я вдигне и да я измъкне.
Отговаря Радула войвода:
- Ей та тебе, царю от Стамбола,
отвържи ми моя лева ръка,
да извадя сабля прекована.
Отвърза му нему лева ръка,
развъртя са Радула войвода,
та изсече до триста джелята
и посече Халил байряктарче.
Уплаши са нарът и везирът,
на Радула тихо проговарят:
- Жив да ни си, Радуле войводо!
Даваме ти три кули имане,
даваме ти Стамбол половина,
да царуваш три години деня.
Отговаря Радула войвода:
- Не ще Радул в Стамбол да царува,
нито иска в Стамбол да робува!
Па са върна вов Влашко и в Богданско
и прегърна свойто първо либе.

 


в-к "Независимост", г. III, 1873, бр. 44, с. 348, зап. Ангел Кънчов; =Каравелов-Съч. 1, № 20.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.