33. ПОГИНВАНЕ НА ЦАР ИВАН ШИШМАН

Трем на българската народна историческа епика

Сон сонила софийска кралица,
сон сонила и сон бълнувала:
насред се е небо пропукнало,
ситни звезди по земя паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него - звездица-деница,
и она е кървава изгрела.
Проговаря кралица Яница:
-Чуеш мене, Шишманине Яне,
що горок съм сънок сънувала:
насред се е небо препукнало,
ситни звезди по земя паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него - звездица-деница,
и она е кървава изгрела.
-Чуеш тизе, Янице кралице,
що сон казва, що во книга пише;
щото се е небо препукнало,
оно се е царство препукнало,
препукнало и че да пропадне,
че пропадне и че се изгуби,
старо царство, българското кралство,
а щото са звезди попадали,
това си е българската войскя;
че изпадне войскя, че изгине,
че да гине нашио стар братец,
стари братец сам цар Иван Шишман,
че погине Михаил Василич.
А щото си е месец кървав изгрел,
а по него звездица-деница, -
после них чем и я да загинем,
а по мене тизе че загинеш.
Докат они това си думали,
книга стигна от Костенец града,
дойде книга на Шишманина Яне;
-Скоро, бърже, Шишманине Яне,
да събереш три хиляде войскя,
па да дойдеш на Костенец града, -
Костенец го турци обградиха,
цар Шишмана во тесно туриха.
Ка прочете Шишманине Яне,
ка прочете тая бърза книга,
он е събрал три хиляде войскя,
че я води на Костенец града;
а оно го любе не пущало,
Яна любе, Еница кралица,
дору слънце рано не изгрее:
Еница е пустинка гъркинка,
не я грижа за българско царство,
не я грижа за своего мъжа...
Ала ето втора книга стигна:
-Сбери войскя и да стигнеш скоро
на онова Ихтиманско поле,
царя гонят и че го настигнат,
че ухватят Михала Василич.
И тогай го любе не пущало,
дору слънце на ручок не дойде;
ал ете ти трекя книга стига:
-Скоро, скоро, Шишманине Яне,
да пристигнеш, воскя да доведеш,
да доведеш пет хиляде войскя:
затвориха Василич Михала,
че погубят и царя Шишмана.
И тогай го любе не пущило.
Не послуша Шишманине Яне,
не послуша свое първо любе,
и си пойде в Ихтиманско поле,
и си пойде на воз река Искър.
Искър тече кървен и пороен,
и си носи юнашки калпаци,
цели трупе ръце от юнаци;
Искър гази премлада девойка,
Искър гази, та лови калпаци.
Проговори Шишманине Яне:
-Хвала тебе, премлада девойко,
защо ловиш юнашки калпаци,
улови ми трупе от юнаци,
да ги видим кои са, какви са, -
я хвати ми там оная ръка.
Проговори премлада девойка:
-Не си сакам, слезни, хвати си я!
Я си имах три брата юнака,
сите беха на войска отишли.
Сгодиха се у Костенец града,
и тримата у бой са паднале,
та им тражим три добри калпаци,
да не би им у них книга нашла,
та да видим, що ти нарачуе.
Засрами се Шишманине Яне,
па отседна от своето конче,
та си хвати ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалия,
на пръстена "Иван Шишман" пише.
Па се дръпна Шишманина Яне.
И се метна на врано си конче,
и повика, що го сила държи:
-Що стоите, момци, що гледате?
Погубен е сам цар Иван Шишман...
Я хайде на лево да идем,
да тражиме Василич къде е,
дано барем него да найдеме!
Тръгнале са на лево да идат,
излеле са в Ихтиманско поле,
стигнале са пред Ступена града,
с пушки турци градо оградиле,
с маждраци са караул оплеле.
Ка ги виде Шишманович Яне,
юруш стори, караул изсече,
юруш стори и у градо влезе.
А тамо бе Василич затворен.
Проговари Шишманович Яне:
-Прости мене, василичу брате,
дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия.
да те водим у София стара.
Проговори Михаил василич:
-Не прощавам и не давам воля!
Къде бе ти, по-напред да дойдеш,
сега вече мина широ време,
турска войскя навред е напълнила,
я не знаем къде ми е тато.
Разлюти се Шишманович Яне,
та си узе нему остра сабя,
та си пойде воз турска ордия,
що докачи, све на нож удари.
Па се врати и у градо ойде.
Поговори Шишманович Яне:
-Хвала тебе, Василичу млади!
Прости мене, ти мой мили брате!
Дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия.
да те водим у София стара.
Проговори Михаил Василич:
-Не прощавам и воля не давам!
Защо тизе първи път не дойде,
сега вече мина широ време.
Па се върна Шишманович Яне,
повърна се воз турска ордия,
па погуби сва ордия турска.
Бог да бие една дърта баба,
що научи турци-еничере, -
прашали я и она им каже:
-Хвала вази, турци-еничере,
българи са силни и инати,
а па Яне - много харен юнак,
они вазе тува че погубят.
Ви търчете на Искър на мосто,
извърляйте ваши остри саби,
върлете ги на Искър на мосто,
на Янете коно не е кован,
ега му се коно убодеше,
убодеше от острите саби.
Послушаха турци-еничере
послушаха тая стара баба,
та върлиха нихни остри саби,
върлиха ги на Искър на мосто.
Минал мосто Шишманович Яне.
Убола се неговата коня,
паднала е неговата коня,
с него падна Шишманович Яне,
па е паднал на сотрите саби,
и се ранил на неколко места;
стигнали го турци-еничере.
Отсекли му нему руса глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.