21. КРАЛИ МАРКО И БЕЛЕ ОТ КОСТУР

Трем на българската народна историческа епика

Седнал Марко, Бог'ме, да вечера,
Маркоица вино му слугала
и чашата по-празна давала;
се налути Марко Кралевике,
що се скарал со своя невеста,
со невеста гюзел Ангелина,
си побегнал во Солуна града,
що ми седел токмо три години.
Ми пишала млада Маркоица
бела книга, църно напишана,
и на Марка вака му велела:
"Ой ти, Марко, Марко домакине,
дали още во Солун ке седиш,
дали още мене ке ме пизмиш,
дека малко ние се скарафме?
Доста пизма държа ти на мене,
доста ти е токмо три години,
ай ела си, домакин да бидиш,
да си видиш твое мъжко дете."
Кога пеал Марко бела книга
от своята гюзел Ангелина,
пишал друга и назад й вратил
и во книга вака му пишуа:
"Дейди мори, гюзел Ангелино,
ти со книга мене не ме плашиш
и за инат сега не си идам,
не ке идам още три години,
да се сторат токмо шест години."
Що си пеа Маркоица книга,
оти Марко нема да си идит,
се налути гюзел Ангелина
и пак книга назад му пратила,
и во книга лошо му пишала:
"Слушай вамо, домакине Марко,
още еден месец ке те чекам,
ако дойдиш, арно ти ке сториш
и домакин ти пак ке ми бидиш;
ако седиш от месец повеке,
ти да знаиш, оти ке се мажам."
Кога зело Марко Кралевике,
кога зело она бела книга,
многу Марко, лели, се налутил,
бърго назад друга книга пратил,
во книгата вака му пишало:
"Ой ти мори, млада Ангелино,
ти ме чекай до шест, бре, години,
изим имаш после да се мажиш,
да се мажиш и друг маж да земиш,
ама да е от мене по юнак;
ако нема от мене по юнак,
ти ке седиш още шест години,
да познаиш маж кога се сърди!"
Кога зела Ангелина книга,
я отпеа и сълзи порона,
дума, шеста, како да напраи,
от думанье умот си кайдиса,
та ми викна два млада теляла
и му рече тие да викаат
дали имат юнак над юнака,
Маркоица за маж да го земи.
Що викале два млада теляла,
що викале три дни и три ноки,
да излези юнак над юнака,
за да земи Маркоица млада.
От кралеи, брате, и банеи
нито еден, брате, не се яви,
за да земе Маркоица млада.
Бог да бие Беле Костурчето,
що дочуло и во Варош дошло
и я зело Маркоица млада
со незино младо мъжко дете,
да му биди хубава невеста,
Маркоица кукя си обрало
и ми зела Маркоата сабя,
и ми зела чаша чабурлиа,
и си ошла со Белета Костур,
и си влегла во железно кале,
затвориле порти челикои.
Си остана стара Евросима,
Евросима, Маркоата майка,
си остана без снаха си дома.
Лели му се многу нажалило
за внучето и за своя снаха;
що пишала една бела книга,
та я прати во Солуна града
на сина си Марка Кралевикя
и во книга вака му пишала:
"Слушай, синко, Кралевике Марко,
Ангелина твоя се премажи
со се твое мъжко дете младо,
сета кукя она ти поплени
и го зеде Белета от Костур,
а яз, синко, си останаф сама,
сама, сама како кукаица;
синко Марко, бърго да си дойдиш,
ако можиш, страм да си покриеш,
Ангелина пак да си я земиш."
Кога пеал Марко бела книга,
многу мака нему му паднало,
удрил рака, Бог'ме, на колено,
рипнал юнак на нозе юначки,
та си спрема Шарца пеливана,
си го стегна со девет колана,
що го явнал и силно потерал,
бърго дошел во Вароша града.
Кога виде кукя оплячкана
от Белета от Костура града,
многу мака нему му паднало,
от мака се Марко разплакало,
та се праша со своята майка
да му кажи како да напраи,
да убие Белета во Костур.
Почнал Марко коня да го спрема,
тогай Марко я прашал майка си
и майка му вака нему вели:
- Ой ти, синко, Кралевике Марко,
ти се готвиш во Костур да идеш,
за да губиш Белета от Костур;
ти не можиш него да погубиш,
оти тоа ми е затворено
в яко кале, кале от железо;
порти му са, Бог'ме, челикои,
той отнатре тебе ке устрели.
Слушай, синко, аз що ке ти речам -
ти пойди си честна Света гора,
ти стори се църна калугера,
тогай пойди во Костура града,
тамо, синко, поседи си малко,
Ангелина дури да си роди,
дури дете църква да си прати,
да го кърсти, име да му клаи;
тогай Беле порти ке отвори
и ти влези у Белета дома,
та седни му на честна търпеза,
тогай Беле весел ке си бидит,
на търпеза тебе ке прибери,
така, синко, Беле ке погубиш.
Що послуша Марко своя майка
и си пойде честна Света гора,
та се стори църна калугера
и си пойде во Костура града,
та си просил низ град милостина,
Дошол дено, Маркоица роди
и си прати дете на кърщенье;
тогай Беле порти отворило
и поканил гости, приятели,
що ми ставил честните търпези,
за кърщенье зиявет ми давал.
Тогай Марко приклукал на порти,
що излегла Белеа слугина,
за да види кой клука на порти,
що си виде църна калугера,
той си сакал на ручек да пойди,
у Белета търпеза да честит.
Кога чуло Беле добър юнак,
изим дало калугер да пойди,
на търпеза него да го честит.
Ядат, пият, сите се веселат,
наче гърло Беле да сборуа:
- Ангелино, моя домакинка,
я подай ми чаша чабурлиа,
що я плениф от Марка Кралета,
тури вино, аз да се напиям,
за да видам дали аз сум юнак,
дали можам чабур да изпиям.
Ми донесла гюзел Ангелина,
ми донесла чаша чабурлиа,
чаша била токмо седум ока;
му подала млада Ангелина,
му подала чаша чабурлиа
на Белета, юнак от Костура.
Кренал Беле, чаша ми я изпил,
мутурила още една чаша;
кренал Беле, и друг чабур изпил.
Кога виде Марко Кралевике,
оти изпил два чабура вино,
се зачудил и той се уплашил.
Ангелина чабур му подала
на Марка, на църна калугера,
не кел Марко в раце да го вати,
а камо ли той цел да го пие.
Маркоица му се тоарала
да я земи чаша чабурлиа
за малко и той да се напие,
за блаосов калугер да даи.
Виде, не виде Марко Кралевике,
и той зеде чаша чабурлиа,
и се напи колку за причесна.
Кога чабур Марко подаваше,
сторил юнак, како да му паднит.
Го пожала Маркоица млада,
бърго, бърго тая го позела
го дала на своето дете;
тоа зело чаша чабурлиа,
половина чаша ми изпило.
Тогай рекол Беле от Костура:
- Я гледайте Маркоо копиле,
що изпило чаша полоина,
лели ми е Маркоо колено!
Ангелино, моя верна любо,
я подай ми сабя дипленица,
що поплениф от Марка Кралета,
да я видам дали ми е остра.
Я подаде млада Маркоица,
я подаде тая остра сабя;
що я зело Беле добър юнак,
я потъргна от тесна ножница,
я подаде по честна търпеза,
за гостите да й се обидат.
Сите й се обишле на сабя,
от никого не се извадила;
що я зеде Маркоото дете,
я потъргна сабя дипленица,
я изваде малце от ножница.
Тогай вели Беле добър юнак:
- Бре, е гиди, Маркоо копиле,
ти си мало от седум години,
отсега се юнак ти познаваш,
ами кога момче ке се сториш,
ке потресиш мало и големо.
Тогай Беле вели, прогоори:
- Я подайте сабя на калугер!
Калугере, Божи угодниче,
обиди се сабя да изтъргаш.
Прогоори църна калугера:
- Ой ти, Беле, Беле добър юнак,
не давай ми мене остра сабя,
мене дай ми книга Вангелиа.
Така рече и сабя си зеде,
търгна сабя и на нозе скочи.
Дур да трепнит, посекол Белета,
го пресекол на две полоини.
Марко тогай вели, прогоори:
- А е гиди, млада Ангелино,
късмет било пак аз да те земам,
кажи со що ти ке ми послужиш,
даль со чабур вино ке ми служиш,
дали свекя вечер ке ми служиш?
Ангелина вели, прогоори:
- Ой ти, Марко, Марко Кралевике,
аз не сакам вино да си служам,
да не нещо чаша не дополнам
и пак тебе можи да насърдам,
аз си сакам свекя да ти светам.
Одвай Марко тоа дочекало,
та ми зело една ругузина,
я намачка смола и катрана,
я завитка млада Ангелина,
я запали и ми я изгоре;
що пресекол дете малечкао,
та наранил ърти ем загари.
Си попленил стока от Белета
и си зело свое мъжко дете,
та си дошло во Вароша града,
го пречека негоата майка,
го пречека и се израдуа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.