20. КРАЛИ МАРКО, ЦАР ШИШМАН И МУСА КЕСЕДЖИЯ

Трем на българската народна историческа епика

Пропяло ми пиле соколово,
пиле соколово, пиле кукувиче,
вов София, на нова механа.
В механата Кралевити Марко,
седнал Марко вино да си пийе,
му налива мома Ангелина,
мома Ангелина, незнайна гидия,
му налива тая малка чаша,
малка чаша седемдесет ока.
Марко пийе, Ангелини дума:
- Посестримо, мома Ангелино,
да напуиш моя Шаркулия,
да го пуиш сос вино червено,
да го зобиш сос бела пченица,
че ща ида с Муса да се бия.
Ако Муса, сестро, аз надвия,
где ти кова гердан за хилядо,
ще ти купя пърстен за петстотин.
Послуша го мома Ангелина,
па йе влязла вов темни зевници,
наточила вино тригодишно,
напълнила торби с загария,
назоби му коня Шаркулия,
назоби го сос бела пченица,
напуи го сос пелинаш вино,
обседла го сос девет колане,
обюзда го юзда позлатена,
па си стана Кралевити Марко
и запаса девет педи сабля,
и наметна маничко кожухче,
що скруйено от трийесе мечки,
и нахлупи маничко калпаче,
що йе шито от дванайсе вълци,
па са качи коню на рамена.
В къщи влезна мома Ангелина,
изнесла му тежка топузина,
изнесла му пълен чебур с вино,
та па Марку тихом отговаря:
- Земи, брайно, това руйно вино
и го тури вов куюн-джебове,
ако срещнеш сватове с невяста,
да ги служиш за твойето здраве.
Пойел Марко тежка топузина
и зел Марко тоя чебур с вино,
и турил го вов куюн-джебове,
па си Марко Ангелини дума:
- Ела, сестро, ръка да цалуваш,
да цалуваш, проводяк да земеш.
Ангелина ръка му цалуна,
дал й Марко пълна шапка пари,
пълна шапка се маджар жълтици.
Па си бутна коня Шаркулия
и излязъл из София града,
минал Марко тоз поле широко
и настанал гора, темна гора,
срещнало го момче Латиненче,
та па Марку тихом отговаря:
- Ей та тебе, Марко Кралевити,
ти си пийеш вов София града
и не знайеш, че та царя вика
да погубим Муса Кеседжия.
Бъркна Марку вов куюн-джебове,
та извади това руйно вино,
подаде го на младо Латинче,
па му каже Кралевити Марко:
- Калесай са, мили побратиме,
та да идеш у царя на сватба,
че ща зема царевата щерка,
да я чипа млада кралевица,
да я вода вов Прилепа града -
да помага на моята майка.
Калесал са момче Латиненче,
та па тръгна след Кралевит Марко,
достигнале студено кладенче,
при кладенче седи добар юнак,
добар юнак Михалчо войвода,
той си Марку тихом отговаря:
- Ой та тебе, Кралевити Марко,
не знайеш ли, че та царя вика,
ами пийеш вов нова механа
и цалуваш бели механджийки,
и прегръщаш софишките моми?
Цар та вика Муса да погубиш.
Бъркна Марко вов куюн-джебове,
та извади това руйно вино,
подаде го на Михал войвода,
па му каже Кралевити Марко:
- Калесай са, мили побратиме,
та да идем у царя на сватба,
да искаме царевата щерка
да ми стане млада кралевица,
да я вода у Прилепа града, -
да помага на моята майка.
Калеса са Михалчо войвода,
та па тръгна след Кралевич Марка,
достигнале дълбоко йезере,
вов йезере харапче са къпе.
Кат'го видя Кралевити Марко,
засмея са под рошави мустак,
па харапчу тихом отговаря:
- Ей харапче, ти, черно дяволче,
твойта кожа с вода не са мийе,
твойта кожа вода не пробива;
а да идеш при младо касапче,
да одере твойта черна кожа.
А харапче Марку отговаря:
- Ей та тебе, Кралевити Марко,
не знайеш ли, че та царя вика,
ами пийеш вов нова механа
и прегръщаш млади механджийки,
и цалуваш софишките моми,
и постискваш софишките булки.
Който седи вов нови механи,
той йе, Марко, върла пийеница;
кой цалува моми и невести,
той йе, Марко, млада курватина;
кой не ходи, кат'го царя вика,
той са бои на бой да излиза.
Бъркна Марко вов куюн-джебове,
та извади това руйно вино,
подаде го на черно харапче,
па харапчу тихом отговаря:
- Калесай са, мило побратимче,
та да идем у царя на сватба,
да искаме царевата щерка
да ми стане млада кралевица,
да я вода вов Прилепа града,
да помага на моята майка.
Калеса са черно ми харапче,
та па тръгна след Кралевич Марка,
кога дошле в зелено ливаде,
вов ливаде байряк побийено,
за байрякат конче привязано,
при кончето лежи добар юнак,
а мома го с руйно вино пуи,
с вино пуи, с вакло йегне храни.
Провикна са Кралевити Марко:
- Ой та тебе, Муса Кеседжия,
аз ти водя тримина юнаци,
два девера, черна побащима.
Ща ти зема твоя посестрима,
да я вода вов Прилепа града,
да я правя млада кралевица -
да помага на моята майка.
Скокнал ми йе Муса Кеседжия,
па са качи на вранята коня,
та си викна, викна и провикна:
- Ей та тебе, Кралевити Марко,
я излаз си двама да се борим,
кой надвийе, той мома да земе.
Бутна коня Кралевити Марко,
та посрещна Муса Кеседжия.
Бориле са три дни и три нощи,
потрошиле ножове и сабли,
потрошиле столмана мъздраци.
Отговаря Муса Кеседжия:
- Хайде, Марко, да си починеме
и да земем други - нови сабли
от твоите верни побратиме,
два девера, черна побащима.
Обърна се Кралевити Марко,
ал бегале трима побратима,
два девера, черна побащима.
Отговаря Марко Кралевити:
- Ей та тебе, Муса Кеседжия,
сляз от коня двама да се борим;
кой надвийе, той мома да земе.
От кон слезле, борба да се борят.
Бориле са три дни и три нощи,
нито Марко може да надвийе,
нито Муса да събори Марка.
Дето Марко Муса подхваташе,
вов ръце му меса оставаха,
дето Муса Марка подхваташе,
из Марка си косте изскубваше.
У Марка са крака подкосиха,
та па падна на зелена трева,
па си викна Марко добар юнак,
па са викна, викна и провикна:
- Мила сестро, Вило самодиво,
ела тука брата си да видиш
как са валя под крака юнашки.
Подигнал са бели-черни облак,
вов облакат Вила самодива
и са спусна в зелено ливаде,
та па Марку тихом отговаря:
- Държ са, брате, Кралевите Марко,
държ го Муса сос левата ръка
и си простри десната ръчица,
та си земи мойто остро ноже,
койе коли люде и змейове.
Прострял си йе Марко десна ръка,
та йе узел ноже самодивско,
па си разпра Муса Кеседжия.
Муса Марку тихом отговаря:
- Ей та тебе, Марко Кралевити,
я погледай що вов мене има!
Погледнал йе Марко Кралевити,
вов Муса са три сърна юнашки,
йедно сърце ми са уморило,
друго сърце вов пяна покрито,
третьо сърце и хабер си нема.
Па си стана Кралевити Марко,
качи мома на хранена коня,
па си търгна в София да иде.
Настигнал си трима побратима,
два девера, черна побащима,
от кон махна, отсече им ръце,
от кон махна, извади им очи.
Па им Марко тихом отговаря:
- Ей ви вазе, трима побратима,
да кажете на царя Шишмана,
че му отнех хубавата щерка
и я вода вов Прилепа града,
да я чина млада кралевица.
Па отиде вов София града,
та намери мома Ангелина,
па й Марко тихом отговаря:
- Мила сестро, мома Ангелино,
я ми стани при царя да идеш,
да му кажеш от мен много здраве,
да ми искаш царевата щерка.
Утишла йе мома Ангелина,
та па царю тихом отговаря:
- Пратил ти йе Марко много здраве
и ти иска твойта мила щерка.
Цар Шишман й тихом отговаря:
- Мойта щерка робинка станала;
робил я йе Муса Кеседжия -
сега ми йе тъкмо три недели,
как си седи Муса в ливадето,
мойта щерка сос вино го служи.
Азе виках Кралевити Марка
да отнеме мойта мила щерка,
не щя Марко с Муса да се бийе,
че йе Муса юнак над юнаци.
Отговаря мома Ангелина:
- Ей та тебе, царю Шишманину,
твойта щерка у Кралевич Марка -
Марко смаза Муса Кесиджия.
Скокна цара и в ахъре влезе,
та возседна коня вихрогоня
и посрещна Кралевити Марка -
целуна го по две черни очи
и му даде хубава Величка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.