18. КРАЛИ МАРКО, МАЙКА МУ И БРАТ МУ АНДРЕЯ

Трем на българската народна историческа епика

Събрали се педесет дружина,
събрали се у ладна механа
да ми пият вино на облога.
У дружина чаша пошуркнала,
кой се кълне у брата, у сестра,
Марко нема у що да се кълне.
Он се кълне у острата сабя,
дружина му вера не ватия:
- Остра сабя - студено железо!
Он се кълне у добрата коня,
дружина му вера не ватия:
- Добра коня - кучешка нарана!
Па си стана Марко добър юнак,
па си стана низ ладни механи,
та си ойде дома, на дворове,
па на майка потиом говори:
- Леле мале, леле стара мале!
Ка ме роди, що ме не породи,
яли брата, яли мила сестра?
А майкя му потиом говори:
- Леле Марко, да мой мили синье!
Ка те родих, я си те породих,
породих те с брата Андреаша,
ама си го турци закараха!
А Марко ю потиом говори:
- Леле мале, леле стара мале!
Дали знаеш накъде ойдоа?
А майка му потиом говори:
- Я не знаем накъде ойдоа!
А Марко ю потиом говори:
- Дали знаеш нещо нишан д' има?
- У чомбаса до три златни влакна.
Па си стана Марко добър юнак,
та си ойде на Косово поле.
Тамо найде брата Андреаша.
Па го веде брата Андреаша,
поведе го през гора зелена.
Андреаше вода ожеднело,
я му Марко потиом говори:
- Айде, айде, брате Андреаше,
да ойдеме у гора зелена!
И Андреа Марка послушало,
та ойдоа у гора зелена,
у горица, у ладна механа.
Тамо има Мара механджика,
та си дава руйно вино -
от конь сакай, а от конь не слази!
Ка го виде Мара механджика,
повърна се Мара механджика,
на айдуци потиом говори:
- Такум бога, педесе айдуци!
Каква ала на дворове дойде:
коня яха колку планината,
кожух носи като темен облак,
у уста носи две вакли ягнища!
Айдуци ю потиом говорат:
- Такум бога, Маро механджико!
Ега можеш от коня да го свалиш,
да улезне у ладна меана,
да земиме нему руса глава? -
Излезна си Мара механджика:
- Такум бога, непознан юначе,
я не давам вино немерено!
Та си слезна непознан юнак,
та улезна у ладна механа.
Виделе го педесе айдуци,
погубиа непознан юнака!
Чекал е го Марко добър юнак,
чекал е го три дни и три нощи.
Па си стана Марко добър юнак"
та си ойде у ладна механа.
Ка улезна у ладна механа,
у механа - педесе айдуци,
та играя с Андреина глава!
Ка си виде Марко добър юнак,
де играя с Андреина глава,
разлюти се Марко добър юнак,
та погуби педесе айдуци
и погуби Мара механджика.
Па си везе Андреина глава,
та я тури у златни зобила,
та си яхна коня дорияна,
та си ойде дома, на дворове.
Па го пита нему стара майкя:
- Такум бога, Марко добър юнак!
Да камо ти брата Андреаша? -
Я Марко ю потиом говори:
- Я си бъркни у златна зобница,
че си видиш сина Андреаша!
Ка си бъркна у златна зобница,
та извади Андреина глава,
веднъж се е с душа разставила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.