17. МЯРКО ОТЪРВАВА ПЛЕНЕНАТА ОТ ТУРЦИ СВОЯ ЖЕНА

Трем на българската народна историческа епика

Ойде Марко по гора по лова,
три дни оди по гора по лова;
кога дойде от гора от лова,
ега ле му двори попленени,
ега ле му порти потрошени,
ега ле му макя подгазена,
ега ле му дете убодено;
откарани девет врана кона,
отнесени девет азни пари,
попленена гиздава Мария.
Млади Марко вели и говори:
- Ой ле мале, ой ле стара мале!
Та що ми са двори попленени,
та шо ми са порти потрошени,
та що ми е дете убодено,
та камо ми девет врани конье,
та камо ми девет азни пари,
и камо ми гиздава Мария?
А макя му вели и говори:
- Ой ле сину, ой ле мили сину,
тизе ойде по гора по лова,
та дойдоа турци лягаревци,
поплениа твоите дворои.
потрошиа и твоите порти,
а менека си ме подгазиа,
машкото ти дете убодоа,
откараа девет врани конье,
отнесоа девет азни пари,
откараа гиздава Мария!
Па се чуди Марко, млади Марко,
ка да чини Марко, що да чини!
Па си яхна Марко добра коня,
па си ойде Марко у деда си,
на деда си вели и говори:
- Ой ле дедо, ой ле стари дедо!
Я пущи ми твои девет сина,
твои сина, мои девет шурье,
малко ярдъм. дедо, да ми чинат,
да стигнеме турци лагаревци,
да отмеме девет врана кона,
да отмеме девет азни пари,
да им земем гиздава Мария!
Ка си дочу негов стари деда,
он на Марко вели и говори:
- Ой ле Марко, ой ле мили зету!
Не си пущам мои девет сина,
мои девет сина, твои шурье,
малко ярдъм тебе да ти чинат!
А Марко му вели и говори:
- Ой ле дедо, ой ле мили дедо!
Не ле ти е жал за твойта щерка,
за твоята щерка, за Мария?
А дедо му вели и говори:
- Ой ле Марко, ой ле мили зету!
Жал ми е за гиздава Мария,
ощ повече за мой девет сина!
На Маркоте връло дожалело,
па си яхна тая добра кона,
та припущи низ поле широко:
ни го сънце, сънце догревяше,
ни го ветер, ветер додувяше;
па си стигна турци лагаревци,
па си стигна у гора зелена.
Три дни са се били и къцали;
гиздава Мария стои гледа,
а Марко й вели и говори:
- Ой убаво, гиздаво Марио!
я земи си тая остра сабя,
па махни по турци, ил по мене!
Ка дочула гиздава Мария,
та земала неговата сабя,
не махнала по Маркоте млади,
но махна по турци лагаревци.
Еднаж махна, махна и размахна,
сите ги е редом поломила.
Па си стана Марко, па си ойде,
па си ойде по гиздава Мария,
па си ойде у негови двори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.