165. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Трем на българската народна историческа епика

Рано рани Марко у неделя,
рано рани на ковач да иде!
Среща му е дете премалено,
па си Марко дете проговори:
- Леле варай, Марко добър юнак!
Та каде си толку рано-раниш,
рано-раниш у света Неделя,
не си ишел у честита църква,
рано-раниш пъти да си биеш,
още не си ручок обедовал?
- Леле варай, дете премалено!
Рано-раним на ковач да идем
да си стегнем мои тънки пушки,
да си надем моя остра сабля.
Девет годин кърви не е пила,
а сега ке кърви да си пие:
и ним, и нам у слово казува,
девет годин ка се достанало -
и ним, и нам у слово казува,
на турците царство да земеме,
Да с' стане се бугарско царство,
да си станем редом кральевина...
Измина се десета година,
на турци се царство не узима;
проговори Марко добър юнак:
- Леле варай, дете премалено!
Я си слезни у Русийска земля,
та подкани до седем кральове,
да си каниш и жалби да жалиш,
да си каниш и сълзи да рониш:
що ни турци на мъка туриха,
що ни турци мъка измъчиха:
живи люге у земля копаха,
живи люге на огин пекоха,
живи люге на скеле сушиха.
У година два данъци зимат,
се си робе на мъка умреха.
Подкани ги дете премалено,
един до друг хабер си пратиха,
за неделя войска изписаха,
а я за две по Дунав минаха:
та додоха у Легена града.
Конье им се огледало лъщат,
със калпаци стрехи изтрошиха,
със маждраци чершии разбиха,
със бутуши калдъръм трошиха.
Ка видоха проклетите турци
се бегаха у дол Саръмеше;
даде Господ слана и студове,
измръзнаха турци ден до пладне.
Проговори сичка хрискяния:
- Да са живи до седем кральове,
да са живи до седем кралици!
Що ни они на лесно туриха:
кой е горен, сега е оздравел,
кой е копан низ земя нзлезнал,
кой е сушен, сега е оздравел.
Сетихме се у църква да идем,
сетихме се Бога да молиме,
сетихме се свещи да палиме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.