|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
161. ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА
Трем на българската народна историческа
епика
Зелена горо, блажена,
и ти, водице студена!
Та що си толко блажена,
никога грозна не биваш,
ни зиме, горо, ни лете, -
зиме си пуна овчари,
а лете, горо, юнаци.
На сяка дола чадърче,
на сяка чука байраче,
на сяка бука юначе,
на сяка гранка берданка.
Най-напред беше, вървеше,
Тодор капитан търновче,
по него беше, вървеше,
Кючук ми Стефан от Тулча.
Кючук ми Стефан говори:
- Вуйчо ле, Хаджи Димитре,
нещо ме дремка надрема,
да легнем малко, да преспим!
Лежале, що ми лежале,
станале, соно кажуа:
- Църно ме куче ухапа!
Тамам е рекал, не срекал,
пошло потера на по ни,
щом пръвна пушка пукнало,
Стефана ми го удрило.
Извикна Стефан, що може:
- Вуйчо ле, Хджи Димитре,
еле ти, вуйчо, яз викна:
в сабота, мили ми вуйчо,
да не почнуем работа,
видиш, сега ке изгинем!
- Не бой се, Кючук Стефане,
може да куртулисаме,
па и, ако изгинеме,
нашите бракя по нази,
работа они ке свършат!
Североизточна Македония (Михайлов, № 374).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
|