|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
160. СТЕФАН КАРАДЖА И ПОТЕРЯ
Трем на българската народна историческа
епика
- Славейче, желта птичица,
защо ми рано запяваш,
юнаци да ми разбуждаш,
че те ми са уморени,
девет са люто ранени!
Дору издума Караджа,
кога нагоре погледна
към града към Вишовграда,
отгоре иде Алия,
Алия Арнаутина
със триста душ арнаути,
голи и боси остали;
Един си други говорят:
- Я си пушките стягайте,
я си ножове точете,
млади гяури ще колим,
гяурски глави ще режим,
в конски торби щем да турим,
на Рухчук ще ги носиме,
на Рухчушката валия,
голям щем бакшиш да земем!
Дору издума Алия,
Алия Арнаутина,
Караджа дума на Гьоргя:
- Гьорге ле, Македонче ле,
я си раните посвържи
и си пушките напълни
със дванадесет крушума,
наляво, надясно помери...
Нази щат тук да бастисат!
Дору издума Караджа,
Гьорги си рани завърза
и си пушката подигна;
надясно, наляво помери
и си Алия удари,
Алия Арнаутина,
в челото между веждите.
Алия вика, та плаче:
- Олеле варе, бре варе,
от тези луди гяури!
Караджа скочи, подскочи,
че му главата отряза,
та си към Плужна потегли,
млади ханъмки водяше
и ги за курбан коляше.
Северна България (СбНУ 26, № 108).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
|