|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
156. ИЛЬО ВОЙВОДА
Трем на българската народна историческа
епика
Прочул се Ильо войвода
по тая Рила планина,
по тая гора зелена,
по тая трева зелена,
по тая вода студена.
Ильо е юнак над юнак,
не дава хайта да мине,
не дава обир да стане,
не давазолум да бъде
по тая Рила планина
от рязаните читаци.
Събрали са се, набрали
и турци, и арнаути,
и чернокожи цигани,
па при пашата отишли
и на пашата думали:
- Пашо ле, царски заптийо,
я дай ни, пашо, низаме
в малешки села да идем,
Илия да си уловим,
кожата да му одерем,
че е разплакал агите,
че е уплашил пашите,
че е пролеял турска кръв
на ходжи и на хаджии,
на паши и на аяни,
на аги и на сегмени,
на молли и на дервиши.
Пашата свикал низаме,
та па им тихо говори:
- В малешки села идете,
Иля войвода хванете,
назад му ръце вържете
и в тъмница го хвърлете!
Низаме думат с жален глас:
- Пашо ле, царски заптийо,
прати ни долу във Стамбул
със царя да се биеме,
ала ни, пашо, не пращай
Илия да си гониме,
че ми е Ильо войвода
на Крали Марко детето!
Хитов, П. Моето пътуване по Стара планина и животоописание на
някои български стари и нови воеводи, Букурещ, 1872, с. 132.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
|