15. КРАЛИ МАРКО СЕ СДОБИВА С КОН, ОРЪЖИЕ И НЕВЕСТА

Трем на българската народна историческа епика

(...)
Дупнал коня и дома си дошол;
щом я викнал майка си при себе,
та я ватил за леса плетейки
и я стегнал тая да му кажит
и вака Марко незе той велел:
- Слушай, майко, моя стара майко,
ке те прашам нещо да ми кажиш:
оти мене не ми си кажала,
оти татко имал тарапани,
тарапани, коня и оружье?
Отгоори майка му на Марка:
- Дейди синко, младо мое дете,
тарапани татко ти имаше:
първа беше от карагрошеи,
втора беше от жолти дукати,
трекя беше се от дребни пари.
Вистина, яз не сум ти кажала,
дека си ми още аджамия;
яз те чекав, ти да ми узрейш,
за това яз не сум ти кажала.
Ела, синко, сега да ти кажем,
тарапани со очи да видиш,
и да видиш негово оружье.
Татко ти - кон той не си вяваше,
той вяваше Витеза кобила.
Кога умре татко ти Волкашин,
я изпущив край слано езеро;
кой я знаит, дал още е жива!
Пошол Марко, тарапани видел,
и си зело таткоо оружье,
та си пошол край слано езеро,
да я барат Витеза кобила
овде-онде около езеро.
Що я нашол Витеза кобила,
и по нея шареноно ждребе;
ми се загнал юнак да я вакя:
той ми търчал, кобила бегала.
Кога Марко нея я привтасал,
тая ми се в езеро върлила.
Тогай Марко по ждребе се загнал,
овде-онде Марко ми го ватил,
ми го ватил и юнак се вкачил.
Пърсна ждребе по поле да бега,
рипа, скака и клоци върлало,
за да върли Марка от рамена.
Види ждребе, оти не се върла,
ми се спущи и в езеро рипна,
за некако Марка да отвърли.
Марко тогай много се уплашил,
да се нещо, богме, не удавит;
яко Марко за грива се държал,
препливало ждребето езеро.
Тогай ждребе ми се уморило,
и на суо тоа ми излегло,
на Марка се тоа поклонило.
За чуденье Шарец прогоори;
и на Марка вака тоа рекло:
- Ой юначе, незнаен делия,
я кажи ми, чие си колено,
яз да сум ти твоя верна слуга;
яз сум юнак, ама ти по юнак.
Лели вели Марко, му сборува:
- Ой ти, мое мило брате ждребе!
Татко мене Волкашин ми беше;
дури бил жив, кобила вяваше,
и со нея юнаство праеше.
Кога чуло ждребе тригодинче,
оти той бил син на Волкашина,
висна ждребе по своята майка.
Марко вявнал ждребе тригодинче,
и кинисал дома да си идит.
Кога виде кобила Витеза,
оти ждребе шарено не бега,
и кобила търгна си по него.
Дошол Марко во Вароша града,
вързал Шарка в темна конюшница
и до него Витеза кобила.
Тогай Марко майка си прашало:
- Да ми кажиш, моя мила майко,
татко коня кай си го коаше
и оружье кай си подпрааше,
остра сабя кай си я точеше,
а боздоган кой му го белеше?
- Ой ти Марко, мое мило чедо,
татко ти си побратим имаше,
побратима Яно куменджия;
той ми седит во Солуна града,
той кобила на татка ти коал,
от карагрош плочи той му клаал,
а от дукат клинци той му коал;
остра сабя Яно му точеше,
и боздоган той му го белеше!
Кога чуло Марко своя майка,
явна Шарца и търгна да одит,
да ми одит во Солуна града
у онего Яно куменджия.
Овде-онде по бели друмове,
втасал юнак во Солуна града,
шеткал, прашал низ тесни сокаци,
кой ке стретел, секого го прашал,
за кай седит Яно куменджия.
Одвай юнак кукята му нашол,
порти биле, богме, затворени,
во дворои свирци, табуани,
дека Яно две сватби си праел:
син си женал и керка си мажил.
Клукнал Марко на витине порти,
що излегле слугите Янои,
за да видат, кой клука на порти;
слуги Марка лели го прашале,
що ми сака и на порти клука.
Прогоори Марко Кралевике:
- Яз го сакам Яно куменджия,
оти ми ет от татка побратим,
да ми коат Шарца пеливана,
да ми точит сабя димиския,
да ми белит тежка боздогана.
Ми излегол Яно куменджия
и му рекол Марка Кралевикя:
- А ой ми си незнаен делия:
яз не можам коня да ти коам,
нито можам боздоган да белам -
яз си имам, море, до две сватби!
Лели Марко тогай се налути,
та ми удри порти со боздоган,
що и втера до среде дворои,
та си влезе Марко во дворои,
и го стегна Яно куменджия
да му коа коня со карагрош.
Лели Яно тогай се уплаши,
та го молил Марка Кралевикя,
да почекат ощ една недела,
дури сватби той да си биттиса;
той да седит на ладна меана,
да си пиет вино и ракия,
що ке пиет, Яно ке заплатит.
Тогай Марко на Яна говори:
- Дейди, море, Яно куменджио!
Яз не седам овде на меана,
за да пиам вино и ракия,
яз ке одам во Вароша града;
ке поседам, сватби да биттисаш,
по недела пак аз ке ти дойдам;
току сега извай ми снаа си,
да ме мене сос вино почести,
а яз нея дар да я подарам.
Я изваде Яно своя снаа,
та му тури чаша ройно вино
и почести Марко Кралевикя;
чаша мала за него ненаситна,
той побарал чаша чабурлия.
Ми извадил Яно чабур-чаша,
чабур-чаша седумдесет ока,
що си пиел стара Волкашина,
кога идел у Яна на гости.
Кренал Марко чаша чабурлия
и я изпил сета дор до капка,
ми поискал Марко още една.
Що гледала Яноата керка,
що гледала горе от дивана,
променета като за невеста,
и се шега со Марка подбила,
оти вино много Марко изпил.
Я дочуло Марко Кралевике,
и се Марко много налутило,
и вака му на Яна той рече:
- Ой ти Яно, татков ми побратим,
благодарим на твоята снаа,
що ме мене тая почестила,
и со вино мене прислужила,
и яз нея дарчок я подарив;
нека дойди и твоята керка,
да ми мене десница целива,
та и незе дарчок да подарам,
како що я снаа ти подарив,
оти жени ми са късканджии,
късканджии, много завистливи!
Тогай Яно пошол при керка си,
при керка си гюзел Ангелина,
да я молит при Марка да дойдит.
Ангелина на татка си рекла:
- Променета яз сум за невеста,
при него не одам променета;
яз да слечам невестинско руо,
да облечам руо катаденско,
тогай, татко, пред него ке одам,
пред онега незнаен делия,
пред онега тежка пияница!
Що велела, се Марко ми слушал,
и се още Марко налутило,
и на Шарца вака сборуало.
- Слушай, Шарце, що сакам да праам,
и яз тебе сакам да те прашам,
дека ми си, Шарец, некоано -
дали можиш дваица да носиш?
Яноата керка не м' бендиса,
ке я грабам за млада невеста,
оти тая мене не бендиса
и се шега со мене шегува,
и си слече руо невестинско,
та облече руо катаденско.
Шарец тогай на Марка сборувал:
- Дейди, Марко, мои ступанине!
Яко тебе мома ти бендиса,
ти граби я и ич ти не бой се,
яз ке литам да ви носам двата,
ако съм си, море, некоано!
Янгелина излезе пред Марка,
со рубата лели катаденска,
за да бакнит Маркоа десница.
Марко тогай Шарца ми разиграл,
и подаде рака Ангелини,
Ангелина, за да му целиват;
я подарил три жолти дукади,
Ангелина му се поклонила
и повторно рака целивала.
Тогай Марко за рака я фатил
и я върлил зад себе на коньо,
дупнал Шарца со жолти махмузи
и си литнал по бели друмови,
бегат Шарец како сиви сокол.
Що запеа гюзел Ангелина,
що запеа една лепа песна,
малко била, богме, речоита,
ама била много гласоита.
И во песна на зето велела,
що гувеал на чесна търпеза
у татка й Яно куменджия:
- Що гувеиш, зете от Краина,
кога зеле твоя Ангелина?
Кога чуло зета от Краина,
кога чуло песна от невеста,
незйните жалостни гласове,
дека Марко нея е попленил,
рипнал юнак от чесни търпези,
кай що стапил, на дно в земи втерал,
и проседлал коня бедевия,
го престегнал со девет колани;
кога, брате, коня пристегнувал,
до три педи от земи го кревал.
Кон си вянал и боднал по Марка,
овде-онде по бели друмои,
го привтасал до Галичка река.
Река била лошо дотечена,
що носила дървя и каменье.
Тогай Марко беше се уплашил
от реката, дека беше стекла,
и от юнак, дека го привтасал.
Тогай Марко на Шарца сборувал:
- Дейди, Шарец, ние погинахме,
от юнака, богме, от Краина;
още малце, ете го ни втаса.
Лели тогай коня му сборува:
- Дейди Марко, мои стопанине,
стреде река ти си удри копье,
за да заприт дръвя и каменье,
дори да си ние поминеме.
Ти не бой се, яз ке си изпливам,
яз сум учен още от малечко!
Удрил Марко копье стреде река
и ми запрел дръвя и каменье,
та ми влегол Шарец да ми плива.
Втасал юнак лели от Краина,
и той влегол в река, за да пливат,
свикал Шарец на Марко Кралета:
- Търгай, Марко, копье отстред река,
да понесит дръвя и каменье,
да препречит коня бедевия!
Търгнал Марко копье отстред река,
и понесло дръвя и каменье,
да препречил коня бедевия.
и се вратил юнак от Краина,
та застанал Марка да го гледат.
Марко слегол от коня на земи,
та изваил белата маврама,
и обришил Шарца пеливана,
та во чело Шарца си целиват
мегю обе-двете църни очи,
дека него през река препливал.
Проговорил юнак от Краина:
- Дейди, море, незнаен делия!
Не целивай коня шареного,
тук целивай гюзел Ангелина,
яз я свършив, а ти я кердоса,
оти си бил от мене по юнак.
Отгоорил Марко Кралевике:
- Дейди, море, юнак от Краина!
Яз целивам коня шареного,
дека, юнак, той мене избавил;
Ангелина яз не я целивам,
дори венец яз незе не турам,
и со закон нея да не венчам.
Станал Марко от Галичка река
и си дошол дома со невеста.
Майка му го убао пречека
и невеста милно си пригърна,
та я крена в раце како дете,
я отнесе в шарена одая,
и си кани кралеи, банеи,
ва курдиса свирци, табуанци,
що ми праит сватба три недели.
Па ми викна стара егумена,
от монастир свети Арангела,
да ми венча Марка Кралевикя
со негова гюзел Ангелина.
Сватба било и се биттисало,
секой дома си ошло весело.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.