149. МОМА ГРОЗДЕНА И БРАТ Й ДАМЯН

Трем на българската народна историческа епика

- Гроздено, моме Гроздено!
Била Гроздена войвода
на седъмдесе дружина,
на седъмдесе и седъм.
Води ги мома Гроздена,
до осъм-девет години.
Доде ги мома поводи,
барем ги лепо порани, -
Софийски бели погачи,
Граовски гасти медове,
Видинско вино цървено,
Загорска люта ракия,
Витошки вакли овнове.
Та се ожени Гроздена,
остави брата Дамяна,
да им е млада войвода.
Води ги Дамян, води ги
до две ми, до три години;
нищо сдобив не сдобиа;
що сдобиа, загубиа.
Турци си турски думая,
Дамяна младо да губа.
Дамян турски не отбира,
Кърсто ми младо айдутче,
оно турски отбирало,
отбирало и думало,
оно Дамяну казуе:
- Дамяне, верен другаре,
море, отпращай абаре
до мила сестра Гроздена;
ка може, сестра да дойде, -
турци си турски думая,
младо че да те погуба.
И Дамян си го послуша,
та си отпраща абаре
до мила сестра, Гроздена:
- Сестро Гроздено, Гроздено!
Ка можеш, сестро, да дойдеш,
ако искаш брат да имаш;
сега код мене да дойдеш, -
въздумуе се дружина,
младо че да ме погуба!
Гроздена абар отпраща
до мила брата Дамяна:
- Брайно Дамяне, Дамяне!
Не можем, брайно, да дойдем,
тежка е каща на мене,
мажко ми дете на раце,
с друго съм трудна, дебела!
Па Дамян абар отпраща
до мила сестра Гроздена:
- Сестро Гроздено, Гроздено!
Ка можеш, сестро, да дойдеш,
ак' искаш брата да имаш, -
дружина се въздумуе,
че да ме младо погуба!
Гроздена го послушала,
омила се и оплела,
влезнала ладни зимници,
отвори шарен ковчега,
та се убаво премени,
се у сегменска премена.
Согледа си я свекърва,
па на Гроздена говори:
- Снао Гроздено, Гроздено!
Не чудим ти се, Гроздено,
де найде таа премена,
нело се чудим, Гроздено,
де чува таа премена,
кришом от свекърва ти;
та свекърва да не види!
Свекър Гроздени, говори:
- Снао Гроздено, Гроздено,
гиди айдучко колено!
Кога те баща такмеше,
он си те мого фалеше:
"Моя Гроздена юначка, -
лицето й девоячко,
сърцето й баш юначко!
А тизека си, Гроздено,
била айдучко колено!
Гроздена нищо не рече,
нел бръкна свилни джепове,
та влашко ноже извади,
та свекър си погубила.
Па си е ошла Гроздена,
каде е мома одила,
каде е камен метала,
каде е гайтан метала.
Кога е ошла през гори,
засвирила е айдучки;
ка са а чули дружина,
па са ю селям предали.
Ка си е ошла Гроздена,
па на дружина говори:
- Тако ви Бога, дружино,
соберете кемерьете,
да разделиме печалба.
Послушали а дружина,
собрали ю кемерьете.
Разделила ги Гроздена,
кому два дела, кому три,
на Гроздена до три дела.
Та си станала Гроздена,
забрала брата Дамяна,
та си идоа, идоа
на тие равни дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.