|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
148. МОМА ИВАНКА ИСКА ДА ИДЕ ВОЙВОДА
Трем на българската народна историческа
епика
Седнала ми е Иванка
в нейната долна градинка
под червения трендафил
та дребно везмо да везе;
хем везмо везе, хем плаче,
хем се над везмо надвиса,
надвиса и надчудова.
Отде я виде майка й,
тя на Иванка думаше:
- Иванке, моя дъщеро,
що везмо везеш и плачеш
и са над везмо надвисаш,
надвисаш и надчудоваш?
Дал ти се крати коприна,
синя, зелена коприна,
бяла, червена вренгия?
Я Иванка й думаше:
- Мале ле, ти Иванкена,
не ми се крати коприна,
синя, зелена коприна,
бяла, червена вренгия,
но ми е севда надвила,
надвила и надварила -
да ида в гора зелена,
да стана млада войвода,
да нося тюфек на рамо
и чифте пушка на поес,
да водя млади юнаци.
Я майка си й думаше:
- Иванке, моя дъщеро,
немой ми дума тва дума,
не е дума за думане,
че ти си мома лефтера,
ке да те чуят, Иванке,
нашите до двя невясти,
орати ка ти извадят
и песня ка ти изпеят.
- Мале ле, ти Иванкена,
да чуят, мале, да пеят,
и аз барабар ка пеям,
барабар със невястите.
Булгаркьой, Кешанско (СбНУ 36, А. п. Стоилов, с. 89).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата
и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
|