14. КРАЛ МАРКО КАТО ДЕТЕ И САМОДИВА

Трем на българската народна историческа епика

Сред зима гърмел гръмнало,
сред зима по Ивановден,
че се роди Марко Кралев,
Марко Кралев в Прилеп града.
Расте Марко, че порасте.
Че го пазари баща му,
че го пазари овчарин.
Пасе Марко овце, кози,
по гори и по планини.
Додея се Кралев Марко,
додея му, дотегна му,
да си носи на овчарите,
да им носи студна вода,
студна вода с голям бъкел,
че не можи да го носи...
Разсърдиха се овчари,
че набиха Марка Кралев,
че заплака Марко Кралев;
дигна бъкел, пак отиде
да им носи студна вода.
Из път върви, жално плаче,
жално плаче и нарежда:
- Оле варе, вишни Боже,
че на мене ли се даде,
аз да нося студна вода,
студна вода с голям бъкел!
Срещум иде самодива,
дива вила-самодива -
циците й прехвърлени
през рамото, през дясното,
през дясното, през лявото.
Попита го самодива:
- Ой те тебе, Марко Кралев!
Защо плачеш и нареждаш?
Отговаря Марко Кралев:
- Кат' ме питаш, да ти кажа,
да ти кажа и обадя:
нарочиха ме овчари,
че ме карат да им нося
да им нося студна вода,
студна вода с голям бъкел.
Аз съм малък, че не мога,
че не мога да го нося;
додея ми, дотегна ми,
затуй плача и нареждам...
Та си слемна самодива,
та си слемна, бре, цицата,
от рамото, от лявото,
че му даде да си сучи,
като някой малко дете.
Сука, сука Марко Кралев.
Отговаря самодива:
- Ой та тебя, Марко Кралев,
ей там долу един камък,
иди, Марко, подигни го!
Че отиде Марко Кралев,
хвана камък, разклати го,
разклати го - не се дига.
Накара го самодива
да посучи още малко.
Сука, сука Марко Кралев.
Накара го самодива
да подигне пак камъко;
подигна го Марко Кралев,
подигна го, одърже го,
одърже го на ръце си,
ала не мой да го фърли.
Че си слемна самодива,
че си слемна дясна цица,
накара го да си сучи.
Сука, сука Марко Кралев.
Накара го самодива
да подигне пак камъко;
подигна го, зафърли го,
зафърли го през Дунаво,
през Дунаво, тихи Дунав.
Че напълни Кралев Марко,
че напълни, бре, бъкела,
подфърля го от ръка в ръка,
че отиде въз овчари.
Кат'го видяха овчари,
че на Марка тихо думат:
- Ой те тебе, Дели Марко!
От де си се тази сила?
Марко не им нищо дума,
та си стана и отиде,
пристави се у дяда си
да му пасе, бре, конете;
хареса му врано конче,
врано конче Шарколия.
Оттам стана Кралев Марко,
та отиде дур на Скопи,
хареса му Грозданчица,
Грозданчица хубавица;
ожени се Кралев Марко,
ожени се, задоми се.
Че отиди в Прилеп града,
тръгна Марко по седенки,
по седенки, по харити.
Отговаря неговата,
неговата стара мама:
- Ой те тебе, Марко синко,
недей ходи по седенки,
по седенки, по харити,
ще те зачуй кадията,
ще те зачуй, че си женен,
ще те хвърли във тъмница!
Не послуша Марко Кралев,
не послуша, бре, мама си,
че си ходи по седенки,
по седенки, по харити.
Научи го кадията,
научи го, че е женен,
че проводи гавазите,
да си фанат Кралев Марко,
да го фанат, да го свържат.
Фанаха го, свързаха го,
свързаха го със синджири,
със синджири и коприна.
Че зафана кадията
да го руга и попържа,
да го бие и налага.
Разсърди са Марко Кралев,
възвъртя се, възсука се,
че изкъса синджирите.
Не се къса коприната,
преряза му, бре, месата,
че заплака Кралев Марко.
Ей че стигна самодива,
че преряза коприната.
Люто пламна Марко Кралев,
та изтегли дълга сабя,
та удари кадията,
пресече го на полвина,
отряза му руса глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.