135. АНДРЕЙЧО ВОЙВОДА И СЕЙМЕНИ

Трем на българската народна историческа епика

Андрейчовата майчица,
тя на Андрейчо думаше:
- Андрейчо, сино Андрейчо,
а бре, не ли ти й додяло,
додяло, още отщяло,
юнашки глави да режеш?
Бре, меня ми се й додяло,
додяло, още отщяло
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
юнашки глави да крия!
Бре, вчера одих, Андрейчо,
на студен бистър кладенец,
че си котлите напълних;
като погледнах, Андрейчо,
отгоре слазят сигмени,
сигмени, бюлюкбашии.
Тия при меня додаха,
додаха, ем ме питаха:
"Бабо льо, стара бабо льо,
няма ли в село хайдутин,
хайдутин, бабо, Андрейчо?"
Аз си се чудом почудих,
ква лъжа да ги излъжа,
туку им рекох, Андрейчо:
"Нямаме в село хайдутин,
в селото и в махлата ни,
хайдутин, холам, Андрейчо!"
Андрейчо, младо юначе,
млого го гнявно догневя,
още му криво докривя,
що не го каза майка му,
дето е най баш хайдутян,
на хайдутите войвода!
Привлезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
с руйно го вино напои,
със бял го ориз назоби,
с синьо го седло оседла,
с желти го смоци припаса,
че се на конче възметна.
Тръгна Андрейчо, отиде
в Каварна село голямо;
сред село хоро играе,
той на хорото отиде;
като погледна Андрейчо,
отгоре идат сигмени,
сигмени, бюлюкбашии.
Тий до Андрейчо отидоха,
и си Андрейча фанаха,
назад му ръце свързаха,
свързаха, да го обесят.
Андрейчо дума сигмени:
- Сигмени, бюлюкбашии,
тука не ме обесвайте,
тук има моми хубави,
и има дребни дечица,
и има булки непразни,
ще се, сигмени, уплашат...
Бре, хайде, холам, да идем,
там долу във чаирите,
там ще ме, холам, бесите!
Сигмени, бюлюкбашии,
тий си Андрейчо слушали,
тръгнали, че са отишли
там долу, във чаирите.
Андрейчо младо юначе,
и той са молба помоли:
- Сигмени, бюлюкбашии,
дясна ми ръка пуснете,
да се на Бога прекръстя,
че имам млого грехове,
дано ми Господ опрости!
Сигмени, бюлюкбашии,
дясна му ръка пуснали,
да се на Бога прекръсти,
да си грехове опрости.
Андрейчо младо юначе
не се на Бога прекръсти,
извади сабя френгия,
че се наляво обърна,
дорде наляво, й надясно!
Като погледна Андрейчо,
току ми един остана,
и той се, холам, молеше:
- Андрейчо, младо юначе,
мене със душа остави,
където ходя, ще казвам,
ще казвам, ще споменавам:
"Голям е помен станало
в Каварна село голямо,
в Каварненските чаири!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.