133. СТОЯН, ДИМОТИШКИ КАДИЯ И РУСИ ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Станал е Стоян, станал е,
станал е рано в понделник,
че си кончето извади,
че си кончето напои,
с руйно го вино напои,
с дребен го ориз назоби.
Че си кончето възседна,
че във Димотин отиде,
в Димотин града голяма.
И си кончето припусна
край кадиюви хареми,
край кадиюви кадъни.
С желти го дули замерят,
със желти дули - наранзи
и с позлатени ябълки.
От де ги видя кадия,
кадия каил не стана,
че на гавази думаше:
- Ой ми ва вази, гавази,
я си Стояна земнете,
опак му ръце свържете
и го в темница хвърлете.
Вяра и клетва сториха,
днес петък, утре събота,
в други ден света неделя -
Стояна ще си обесят,
Стояна ще си затрият.
Стоян мами си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
я ми ти, мамо, изведи
мойта ми врана кобилка,
че я напои, назоби,
че я оседлай, обуздай.
Ах че ти, мамо, да идеш
на връх на Стара планина
въз побратима Русина,
че да му, мамо, обадиш,
дето си лежа в тъмница!
Стана мама му, извади
негова врана кобилка,
че я напои, назоби,
че въз Русина отиде,
че си на порти похлопа.
Русин по двора ходеше,
по желти чехли на прябуш,
по тънка риза платняна.
Мама Русина думаше:
- Русине, синко Русине,
много ти здраве, Русине,
от побратима Стояна.
Да знаеш, синко Русине,
Стоян в темница запряха,
вяра и клетва сториха -
днес петък, утре събота,
в други ден света Неделя,
Стояна ще си затрият,
Стояна ще си обесят!
Кат' зачу Русин таз дума,
че на юнаци думаше:
- Скоро, юнаци, ставайте,
и си конете стягайте,
в Димотин града ще идем,
че са Стояна запрели,
Стояна да си извадим!
Че са юнаци станали;
най-напред върви млад Русин,
млад Русин, млада войвода.
Кат' си Русина зачуха,
конаци иззатвориха,
конаци, и дюгените,
кат' си в Димотин отиде,
Русин се нийде не запря.
Най въз конаци отиде
и на юнаци думаше:
- Я си пушките подайте
на сълба ще ги направя,
в конаци ще си прескоча,
вратите ще ви отворя!
Че им вратите отвори
и си вратата поритна.
Тя са на щита намери
и на Стояна думаше:
- Побратимо льо, Стояне,
хад' при кадия да идем!
Стоян от темници излезе,
и при кадия отишле.
На кадия нищо не каза,
най го за перчем улови,
и му са глава дрънкаше
от скулопат на скулопат;
на касапница занесе,
къхчец по къхчец разсече,
на димотянци викаше:
- Вървете, кърдаш, вървете,
дебело месо земете,
де гиди месо кадийско,
де гиди свиньо дебела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.