132. ДИМКА БЕЗИМКА И ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Прочула ми са е Димка ми Бизимка
от Демиркапия с голяма прикия.
Де я зачу Димчо, Димчо ми болерин,
Димчо ми болерин, Димчо ми джелепин,
Димчо ми болерин от Будима града,
абер прати Димчо, за Димка са годи.
Димкин по-стар баща на Димка даваше,
на Димка даваше голяма прикия,
голяма прикия до триста сандъка,
до триста сандъка със жълти жълтици.
Димка му са жално, жално-милно моли:
- Ой та тебе, ой та, Димкин по-стар баща,
още жда ти прося, прося и припрося,
да ми дадеш, тейно, кравайната сабя,
кравайната сабя със четири реда,
със четири реда, с девят огледала,
и да си ми дадеш, и да си ми дадеш
от девят, от девят ми мечки кожуха,
още да ми дадеш от вълка калпака,
да ми дадеш, дадеш конче шестокрило,
конче шестокрило със четири ноги. -
Димкин по-стар баща на Димка придаде,
на Димка придаде, щото Димка иска.
Пък подигна Димчо тежка, трудна сватба,
че е сюрдисала до девят години,
дето си ми бяха тежки, трудни жени,
в път си ми родиха, деца проходиха,
деца проходиха, сватба запомниха.
Отде ми бе зачул бре Вълчан войвода,
че ми иде, иде тежка, трудна сватба
с Димча ми болерин, с Димка ми Бизимка,
той заварди Вълчан на Рила планина,
на Рила планина със триста юнака,
сватба да превари, Димча да убият,
Димча да убият, Димка да обземат.
А че са вардили до седем години,
голи оголели, боси обосели,
боси обосели, въшки ги изели;
въшките им били като добри прасци,
а пък гнидите им като добри миди.
Той са чуди, мае бре Вълчан войвода,
що да чини, прави, че от глад измрели,
пък абер проводи у Димча болерин;
"Ой та тебе, ой та, Димчо болерино,
Димчо болерино, Димчо джелепино!
Ния тебе вардим сега седем годин
на Рила планина със триста юнака,
тебе жда убием, Димка жда обземем,
жда ти земем, земем голяма прикия
до триста сандъка със жълти жълтици.
На ли й язък, не ли й за твоята младост?
Ами да ми пратиш бре голяма дарба,
бре голяма дарба до триста марами
и във марамите по триста жълтици,
да ми дариш, дариш до триста юнака;
и да пратиш, пратиш на Вълчан войвода,
на Вълчан войвода петстотян жълтици,
така да те пуснем миром да заминеш.
Ако са не склониш, дарба да ни пратиш,
тебе жда убием, Димка жда обземем.
Още жда ти земем голяма прикия,
до триста сандъци със жълти жълтици."
Като й зачул, зачул Димчо ми болерин,
а че си зарони ситни, дребни сълзи,
като ситен маргар чак до черна земя.
Димка Димча пита: - Ой та тебе, ой та,
Димчо болерино, Димчо джелепино!
Та що ми си, та що толкова кахърен,
мене кажи, мене, пък ти се не грижи!
Га ма питаш, Димке, право жда ти кажа:
абер ми й проводил бре Вълчан войвода,
бре Вълчан войвода от Рила планина,
а че е завардил със триста юнака,
сватба жда преварят, мене жда убият,
мене жда убият, тебе жда обземат.
Ами да ги дарим бре голяма дарба,
на триста юнака по тънка марама,
по тънка марама с по триста жълтици,
на Вълчан войвода петстотян жълтици-
така да ни пуснат миром да заминем. -
Отговаря Димка, Димка ми Бизимка:
- Не грижи са, недей, Димчо болерино,
Димо болерино, Димчо джелепино,
аз ща д, ида, д, ида, дарба да ги даря,
а пък ти щеш, Димчо, миром да заминеш. -
Пък си фърли Димка венчана премяна
и на сватба Димка тихом отговаря:
- Прошка прощавайте, кумове-сватове,
прошка прощавайте, още почакайте,
доде иде Димка на Рила планина,
да си дари Димка до триста юнака,
така да ни пуснат миром да си минем. -
Сватба са й възпряла, Димка са премени,
облякла й, облякла от девят мечки кожух,
на глава й турила и от вълка калпак,
че е окачила кравайната сабя,
със четири реда, с девят огледала.
Пък въседна Димка конче шестокрило,
конче шестокрило със четири ноги.
Че отиде Димка на Рила планина,
тамо си завари бре Вълчан войвода,
бре Вълчан войвода със триста юнака.
Като я е видял бре Вълчан войвода,
прав на крака стана и й отговаря:
- Добре дошла, дошла, силна татарийо,
силна татарийо, страшна асакийо,
ох добре ми дошла, та на помощ да си!
Че ми иде, иде тежка, трудна сватба,
тежка, трудна сватба с голяма прикия,
Димча да убием, Димка да обземем
и да му земеме богата прикия,
до триста сандъка със жълти жълтици. -
Силно отговаря силна татария,
тежка асакия на Вълчан войвода:
- Ой та тебе, ой та, бре Вълчан войвода,
и аз така чух, та затова съм дошъл,
та затва съм дошъл, та на помощ да съм. -
А че отговаря силна татария:
- Наред са редете до триста юнака,
до триста юнака със Вълчан войвода. -
Тамам са юнаци наред наредили,
че откачи Димка кравайната сабя,
кравайната сабя с девят огледала,
та изсече Димка до триста юнака,
до триста юнака със Вълчан войвода,
че са излягъли като добри снопи.
Димка си окачи кравайната сабя,
а че си окачи конче шестокрило,
а че си пресрешна тежка, трудна сватба
и на Димчо Димка милно отговаря:
- Не грижи са вече, Димчо болерино,
аз си ходих, Димчо, на Рила планина,
та си дарба дарих до триста юнака,
до триста юнака със голяма дарба,
така жда ни пуснат миром да си минем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.