Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

129. МАРТИН ВОЙВОДА С ЧЕТАТА СИ ПРЕЗ СЛИВЕН

Трем на българската народна историческа епика

Паднала й слана есенна,
есенна слана студена,
лятос през двете недели,
през горещите празници,
ослани гора и вода,
и на полето тревата,
и на гората листето.
Сал едно дърво останало
на Сливнянската планина -
то беше дърво дафина,
дафина дърво, маслина.
Под дърво седят момчета,
по двестя души юнаци
със трима млади войводи:
Радул и Стайко двамата,
третият беше Мартина.
Радул със свирка свиреше,
Стайко тъпана биеше,
момчета хоро играят,
момчета не ги й ни еня,
Мартин отстрана седеше
и им тихо говори:
- Ой ми ва вази, момчета,
момчета двеста юнака,
туй лято без кяр остана,
дрехите ни са издраха,
каква година настана,
какви години усилни:
нямаме пари за тютюн,
а са не да се жениме;
какво ще правим да стоим
на таз Сливнянска планина?
Кой ще със мене да доде,
парици да му спечеля,
по-млого жълто от бяло,
кой колко може да носи?
Че щем, момчета, да идем
на Карнобатски балкани.
Момчета думат Мартине:
- Ой ми та тебе, войвода,
синца със тебе ще додем.
Как през Сливян ще минем,
като на нази познават,
сливнянци ще ни познаят?
Мартин им тихо говори:
- Ой ми ва вази, момчета,
момчета двеста юнака,
лесно през Сливян ще минем,
сливнянци ни ще ни познаят.
Гледайте да се сглеждаме,
че кой за булка прилича,
че кому й мъжко сърцето,
а пък му й женско лицето,
че кому й тънка снагата,
че кому й руса косата,
кому са черни очите,
кому са каврък веждите -
че кой за булка прилича,
на булка да го направим;
ще дигнем сватба голяма,
през Сливян града ще минем.
Гледали са, сглеждали -
Радул на булка прилича:
че му е мъжко сърцето,
а пък му й женско лицето,
че пък му й тънка снагата,
че му е руса косата,
че му са черни очите,
че му са каврък веждите -
Радул на булка прилича.
Момчета думат Мартине:
- Ой ми та тебе, войвода,
Радул на булка прилича,
на булка ще го направим.
През Сливян как ще минеме,
нямаме було червено,
булката да си забулим,
нямаме китки червени,
булката да си накичим.
Мартин ив тихо говори:
- Гледайте, млади момчета,
на кого й тънък пояса,
за було да го направим,
във Сливян града кът идем,
червени китки ще купим,
булката да си накичим;
Радул й тънък пояса,
за було ще го направим.
Писнаха свирки и гайди
и задумтяха тъпани,
дигнали сватба голяма.
Кога до Сливян стигнали,
Мартин им тихо говори:
- Ой ми ва вази, момчета,
момчета, млади юнаци,
момчета дор двеста души,
ко на сливнянци попитат,
каква й таз сватба без жени,
ви на сливнянци кажете:
"Сига го казват бозгунлук,
бозгунлук, та па хайдутлук,
не могат мъже да ходят,
а са не жени да водят.
Във Сливян града влягоха,
във Сливян града голяма,
червени китки купиха,
булката си накичиха.
В Сливян ги никой не позна.
Покрай конака минаха,
конака пълян със аскер -
и там ги никой не позна.
На конашки порти седеше
едно ми черно арапче,
арапче, черно манафче,
то на пашата думаше:
- Туй не е сватба голяма,
най ми са млади юнаци,
дето са чуват в Балкана,
по Сливнянската планина.
Пашата дума гавази:
- Идете сватба върнете,
булката въз мен донесте.
Сватба са назад повърна,
булка са пашу не кланя.
Паша им люто говори:
- Защо са булка не кланя,
да ви са кланя житото?
Мартин на паша думаше:
- Нам ни са кланя булката,
ала турчену не бива.
Паша са страшно разсърди
и на гавази повика:
- Ой ми ва вази, гавази,
скоро тъмници отключете,
синките вътря запрете.
Радул са люто разсърди,
извади сабя под кожух
и си гавази разсече,
бърже на двори слезе,
че са наляво завъртя,
дур са надясно обърна,
синкия аскер изтрепа.
Пашата вика от горя:
- Скоро порти отваряйте,
нека си булка излезе!

 


Оряховица (вер. Горна Оряховица), Великотърновско (СбНУ 26, с. 36, № 12; =Ангелов-Арнаудов, БНП, с. 232-234, № 6).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.