126. НАНО ЮНАК

Трем на българската народна историческа епика

Нану си Гергю думаше:
- Гьорге ле, мое братенце,
на нас са канат, Гьорге ле,
Ямболски кабадаии,
Сливенски еничерйе,
канат са да ни уловат,
ръце ни отзад да вържат,
през Ямбол да ни прекарат
през Ямболската чаршия,
на края да ни заведат,
и на кол да ни побият.
под сенката ни ще седат,
червено да пият,
и люта върла ракия,
и шаро агне ще ядат.
Гьорги си Нану думаше:
- Що ми са, брате, ти грижиш,
та дето ядеш и пийеш,
то не ти пада на сърце.
И то ли, брате, да те науча!
Извади конче хранено
от тия тъмни зимници,
с сине го седло обседлай,
с златна го юзда обюздай,
препаши сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
нахлупи калпак черкезки,
еничерска руба облечи,
че мини, брате, през Ямбол,
през моста, брате, ямболски
че се сред чаршия провикни:
"Де ми са ямболски кабадани,
Де еничере сливненски?
Да си излезат наяве,
че си ми Нано минува,
та да си Нана уловят."
Де го зачули, зачули
ямболски кабадани,
и еничере сливенски,
чак при него са отишле,
Нано си сабя извади,
сабя ми остра френгия
дванайсе педи юнашки;
като са с нея замахна,
от седемдесет юнака
един ми Черне остана,
Черне ми ага Силиман,
Силиман Турски пехлеван.
Черне си Нану думаше:
- Нано ле, млада войводо,
със сабя бой си не бива,
със сабя, още със пушка;
я хвърли сабя френгия,
захвърли пушка бойлия,
да се двама поборим.
Бориле са са бориле,
бориле мало ни много,
тъкмо ми три дни, три нощи,
да навие никой не можил.
Тозаг се Нано оплашил,
Нано ми, млада войвода,
че ще го Черне навие,
Черне ми борач ямболски, -
Нано сестри думаше:
- Милице, моя сестрице,
я дръпни, сестро Милице,
та ми ножчето извади,
ножчето люто ханджарче,
че си отрежи, отрежи
на Черне, сестро, привъзат, -
та да му паднат калците,
та да си Черня навия.
И Милица е нож дръпнала,
Милица, негова сестрица,
не отреза Черньо привъзат, -
най отреза привъз у брата,
та му калците паднаха,
тогаз си Нано извика
и си са Богу помоли:
- Божне ле, мили Господи,
я си ми, Боже, помогни,
та да си Черня навия,
че ще ти, Боже, подара
на ново село манастир,
на кръстопътет изворче.
Господ му дочу молбата,
издигна Нано млад Черня,
издигна чак до рамена,
и га на земя попорти.
Тогаз си стана на ноги,
та си Милица улови,
Милица мила сестрица
за нейна руса косица,
къс си я, по къс сечеше,
по драки си я качеше,
качеше и си думаше:
- Яште гарвани и орли
бело месо чоляшко
на моя сестра Милица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.