125. НЕНЧО ВОЙВОДА И ПОБРАТИМ МУ РАДАН

Трем на българската народна историческа епика

Кукувицата кукува,
ех как хубаво хортува:
"Я сбирайте са, дружина:
дружина вярна, сговорна,
из тази Стара планина,
из този Доспат балкана!"
Де гиди, Ненчо войвода
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем -
ненчо си заспал дълбоко
на дебелите дюшеци,
на високите чардаци
на писаните пармаци,
Ненчо си нея не чува,
как ми хубаво хортува.
Мама на Ненча думаше:
- Синко льо, синчо Ненчо льо,
я ти си легнал е заспал
на високите чардаци,
на писаните пармаци,
на дебелите дюшеци,
я кукувица не чуваш
как ми хубаво хортува:
- Я сбирайте са, дружина,
дружина вурна, сговорна,
из тази Стара планина,
из този Доспат балкана!
Че скочи Ненчо войвода
от дебелите дюшеци,
от високите чардаци,
от писаните пармаци,
препаса сабя дамаска,
дето са на три сгъваше,
сгъваше и разгъваше,
нарамчи пушка бойлия,
затъкна кобур пищови,
посъбра вярна дружина,
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем.
Та че ги Ненчо поиведе,
поведе и ги заведе
на Рила стара планина,
на Сливнянските балкани,
заптиса царски друмища,
не дава птичка да фръкне,
камо ли челяк да мине.
Прочу се Ненчо войвода,
прочу са дур в Цариграда.
Голям ми ферман довтаса
до Сливнянската войвода:
Ненча войвода да фане,
в Цариград да го проводи.
Излезе страшна потира
Ненча войвода да фане.
Гони го, щото гони го,
гони го девет години -
не можа да го улови.
Войвода хабер проводи:
който са найе-найемне
Ненча войвода да фане,
харизмо ще му хариже
дванайсе села хасове,
тринайсе бели градове,
девет пещери с имане.
Бре никой не са наемнал
Ненча войвода да фане,
наел ми са е дервишин
Ненча войвода да фане.
Отиде в Стамбул чаршия,
скрои руба калугерска,
калугерска, духовнишка,
задигна книга вангели,
а че въз Ненча отиде
и си на Ненча думаше:
- Ненчо льо, млада войвода
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем,
наведи, Ненчо, главата,
молитва да ти прочета,
гряхове да ти се простят. -
Ненчо ле, млада войвода,
Ненчо са лесно излъга,
наведе Ненчо главата,
молитва да му прочете,
грехове да му са простят.
Дервишин халка извади,
че я на Ненча покачи,
на Ненча бре на гърлото.
Като дружина бре видя,
че са из гора разбяга.
Дервишин Ненча поведе,
та че го в Сливян заведе,
на Сливнянските конаци,
та че си Ненча запряха
във девет ката темници.
Стоял е Ненчо войвода,
седял е малко ни млого,
седял е девет години,
седял е Ненчо и плакал,
няма кой да го извади
от девет ката темници.
Та че са мама усети,
че стои Ненчо бре запрян
в девет ката темници,
стана мама му, отиде
горя ми в Стара планина,
на хайдушката ревнина,
въз побратима Радана,
Радана, млада войвода,
че на Радана думаше:
- Радане, млада войвода,
ти седиш, синко Радане,
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
печено агне си ядеш,
руйно си вино ти пиеш,
за Ненча хабер ти нямаш,
за Ненча, млада войвода.
Ето ми девет години
кък седи Ненчо войвода
във Сливнянските темници,
във девет ката темници. -
Кът зачу Радан таз дума,
таз дума като зла чума,
остави агне печено
и разля вино червено,
че на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
скоро пушките дигайте,
във Сливян града ще идем,
във Сливян града голяма,
Ненча войвода да пуснем.
Та че ги Радан поведе,
поведе и ги заведе
във Сливян града голяма.
Като си зачу войвода,
че иде Радан войвода
със триста души юнаци,
Че на семейни повика:
- Скоро врати заключете,
скоро пушки напълнете.
Кога си доде млад Радан,
та че си порти поритна -
портите бре заключени
със дванайсе сюрмета.
Чуди са Радан, мае са
къко да стори, направи,
в конаци вътря да влезе,
та че се сам си усети:
клечки по дувари заби,
та че в конаци си влезе,
та че си врата поритна,
поритна и я изкърти.
Та че си Ненча ивади.
Ненчо са люто расурди,
че въз войвода отиде,
та го за крака улови,
та му главата откъсна,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.