124. ДОХЧО ВОЙВОДА (БОСОЛ ВОЙВОДА)

Трем на българската народна историческа епика

Посъбра Богдан, посъбра,
посъбра Богдан юнаци,
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем,
със войводата и осем.
Че щат юнаци да идат,
горе ми в Стара планина,
горе ми в Рила балкана.
Дохчо юнаци думаше:
- Юнаци, млади юнаци,
и меня другар земете,
и аз със вази ще дода,
водица да ви донасям
на Рила - Стара планина,
със позлатено бъкялче!
Дружина Дохчу думаха:
- Ай гиди, Дохчо, завалла,
за юнак, Дохчо, не ставаш,
ти имаш пушка без кремък,
ти имаш сабя раждива,
ти имаш сабя без чирян,
ти носиш царвул без върви,
додето един обуеш,
други са, Дохчо, развързва;
доде опашиш поясо,
учкура ти са развързва,
за юнак, Дохчо, не ставаш,
за юнак, Дохчо, хайдутин.
Хайдутлук не е попара!
Дохчо дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
и меня другар земете.
и аз със вази ще дода,
аз нищо няма да правя,
водица ще ви донасям
със позлатено бъкялче
на Рила - Стара планина!
Че са си Дохча прибрали,
че са си Дохча пуснали,
Дохчо хайдутин да стане.
Че ги поведе млад Богдан,
че ги поведе, заведе
горе ми в Стара планина,
на връх на Стара планина.
Седяха какво седяха,
седяха до две недели.
Отглади щат да изплюскат.
Богдан юнаци думаше:
- Дружина, млади юнаци,
ой ми ва вази, дружина,
кой от вас ще се наеме,
да си отиде, дружина,
въз латинските овчари,
триста агнета да земе,
тука да си ги докара?
Ни един са никой не нае,
да си отиде, отиде
въз латинските овчари,
триста агнета да вземе,
да вземе да ги отлъчи,
в балкана да ги закара;
най ми са й наел, бре, Дохчо,
да вземе триста агнета,
да вземе да ги отлъчи,
в балкана да ги закара.
Дружина думат на Дохча:
- Де гиди, Дохчо, де гиди,
кого ще правят пъстърма
латинските, бре, овчари?
Дохчо дружина не слуша,
Дохчо не го е ни еня.
Че стана Дохчо, че стана,
повлече цървул без върви,
задигна пушка без кремък,
препаса сабя ръждива,
ръждива сабя без чирян,
наметна аба съдрана...
Че стана Дохчо, отиде
въз латинските овчари.
Кат' въз кошари отиде,
върли са псета лавнали.
Дохчо се изясно провикна:
- Ой ми ва вази, овчари,
скоро псетата вържете,
че ви главите изкъсвам,
кат' на пилета петровски,
кат' на агнета гергьовски!
Кат' го дочуха овчари,
скоро са псета хванали,
Дохчо ми младо юначе,
кат' въз овчари отиде,
и на овчари думаше:
- Ой ми ва вази, овчари,
скоро де, скоро де, бърже,
триста агнета отлъчете,
със мене трима овчари
на Рила да ги донесат!
Че му агнета отлъчиха.
Тръгнаха трима овчари,
на Рила да ги занесат.
Дохчо кехая думаше;
- Ой ми те тебя, кехая,
да станеш, че да отидеш,
потеря да си изпратиш,
потеря да ни улови,
потеря да ни излови!
- Кехая стана, отиде,
в Будима града отиде
въз будимската войвода,
и на войвода думаше:
- Ой ми те тебя, войводо,
в балкана има юнаци,
триста ми агнета взеха
и ми на мен поръчаха,
да станеш, че да отидеш,
потеря да си изпратиш,
потеря да ги улови,
потеря да ги излови.
Страшна се потеря дигна,
от Будим града голяма:
до триста млади сеймени,
юнаци да си уловят,
юнаци да си изловят.
Дохчо агнета поведе
със трима млади овчари.
Като до Рила стигнаха,
до Рила - Стара планина,
Дохчо овчари думаше:
- Ой ми ва вази, овчари,
овчари, млади латинци,
хайде се назад върнете,
самичък ще ги закарам!
Кат' го видяха дружина,
че си на Дохча думаха:
- Де гиди, Дохчо, де гиди,
ой ми те тебе, бре Дохчо,
дали ги вълка отлъчи,
че ги готови намери?
Дохчо дружина думаше:
- Ой ми ва вази, дружина,
дружина вярна сговорна,
дружина, млади юнаци,
скоро агнета ловете,
ловете и ги колете,
колете и ги печете,
сега ще доде потеря,
потеря да ни улови,
потеря да ни излови!
Додето те ги уловят,
Дохчо го беше, бре, заклал;
додето те ги заколят,
Дохчо го беше, бре, одрал;
додето те ги одерат,
Дохчо го беше опекал.
Че седна Дохчо, че седна,
де гиди, Дохчо, де гиди,
че седна Дохчо да яде.
Додето те ги опекат,
Дохчо изеде, изеде,
половината изеде,
половината в чантата.
Ей, потеря се зададе,
до триста млади низами.
Кат' я юнаци видяха,
от страх се, бре, забравиха.
Де гиди Богдан, де гиди,
че хукна Богдан да бяга
през тази гора зелена,
през тази Рила планина.
Дохчо юнаци думаше:
- Ой ми ва вази, дружина,
дружина вярна сговорна,
дружина, млади юнаци,
бърже байраци свивайте
и се в гората скривайте,
аз ще джувапа да давам
на будимската потеря!
Че стана Дохчо, че стана,
де гиди, Дохчо, де гиди,
че си юнаци нареди -
под сяко трънче по двама,
самичък Дохчо остана...
Като си сабя извади,
кат' се наляво завъртя,
дор' се надясно обърна,
не бари един остана.
Дохчо Богдану думаше!
- Ой ми те тебе, Богдане,
Богдане, млада войвода,
я войводлука си струвай,
я го на мене пък предай,
ази войвода да стана
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем!
Богдан на Дохча думаше:
- Ой ми те тебе, бре Дохчо,
халал ти струвам войводство,
на ти на тебе байрако!
Дохчо си байрак улови,
че стана Дохчо, че стана,
че стана млада войвода.
Че си юнаци поведе
из тази Рила планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.