119. ДОБРЮ ВОЙВОДА НА ПОДСЛОН В МАНАСТИР

Трем на българската народна историческа епика

Посъбра Добрю дружина,
той ми войвода не бивал,
не знай дружина да реди.
Та че ги Добрю поведи,
та че ги в гора заведи.
Даде ми господ бре дъждец,
подир дъждеца и снежец,
та валя мало, не млого:
дружини до колените.
Дружина Добри думаше:
- Добре ле, наша войводо,
ний ще бре тука да измрем!
Огкога ходиш, Добре ле,
във тази гора зелена?
Не знайш ли, Добре, не знайш ли
я къшла, я козарница,
я някой говедарница,
да идем да се обуем,
обуем, Добре, просушим?-
Добрю дружини думаше:
- Отколя ходя, дружино,
от малък съм си заходил
из тази гора зелена;
яла си нийде не зная
ни къшла, ни козарница,
нито пък говедарница;
току си зная, дружино,
един ми, холам, манастир,
манастир "Света София".
Той ми са, холам, отваря
от Софян пак на Софян ден. -
Дружина Добри думаше:
- Добре ле, наша войводо,
хайде на, Добре, заведи
в манастир "Света София",
отдалеч да се поклоним,
отблизо гласец да вдигнем,
дано на бога са смилим
манастир да се отвори,
в София, Добре, да влезнем,
да се обуем, просушим. -
Добрю дружина поведе,
та че ги Добрю заведе
към манастиря "София".
Дружина вярна, сговорна
отдалеч са поклония,
отблизо гласец дигная.
Богу са милост смилило,
та са манастир разтвори,
манастир "Света София".
Добрю дружина въведи
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
снимайте куни дървяни;
кладете буйни огнови,
да се, дружино, пребуйте,
пребуйте и просушите,
дано ни господ помогне
от сребро-злато да ги излейм. -
Манастир "Света София",
той са, бре, след тях притвори.
Дружина дума на Добря:
- Манастиря са притвори
и ний ще тука да измрем!
- Не бойте ми са, дружино,
я жда се богу помоля,
дано са врати отворят. -
Та си са Добрю помоли
и са манастир отвори,
манастир "Света София".
Га Добрю навън погледна-
се голи, боси манафи
манастир заобиколили,
бре, Добря да си уловът.
Тий си на Добря фърляха,
дано си Добря убият.
Добрю куршуми ловеше
и ги в пазуви туряше,
на дружина ги даваше:
- Я земайте ги, дружино,
тий щът и нам да потрябат. -
Добрю дружина изведе
из манастиря "София",
та че им господ помогна,
та си куните излели
се от сребро и от злато
в манастир "Света София".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.