118. ТРИФУН ВОЙВОДА И ДОБРИ БАЙРАКТАР

Трем на българската народна историческа епика

Трифон на Добри думаше:
- Добре ле, кючюкбайрактар,
я вдигай, Добре, байракът
нагоре къмто Гребенец.
Гребенец, Добре, да минем,
на Матейското да идем,
по матейските дъбрави.
Лошав сън, Добре, сънувах -
турците ще ни разбият.
Добре Трифону думаше:
- Трифоне, стара войводо,
Матей е много далеко,
а момци са уморени,
цял ден са момци вървяли
от големият Бакаджик.
Я води, братко, дружина
покрай реката Мараша,
а аз ще в Стралджа да ида,
да видя, да се науча
от султанските бакали
дали са сбира потеря.
Отиде Добре и дойде,
па на Трифона думаше:
- Трифоне, стара войводо
султан е събрал потеря,
сега щат да ни пристигнат.
Зора се забелязваше
и ясно слънце изгрея -
силна потеря довтаса -
султана върви най-напред,
зелена коня яхаше
и на потеря думаше:
- Да ми хванете Трифона!
Трифон дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ния нямаме пусия,
ала ще бъдем юнаци,
юнашки ще се бориме.
Трифон с шишене посочи,
султанът от кон обори,
султанът аслангеристки,
па на турци думаше:
- Елате да ма хванете!
Султанът са викна, провикна:
- Бре, Мано, куче краставо!
Потеря запри, не бягай!
Мано потеря повърна -
наново бой са захвана.
Отка е слънце изгряло,
дорде е пладне станало -
сичка дружина изгина…
Трифон на Добре думаше:
- Привличай мъртва дружина,
от тях пусия да правим!
Добре Трифону думаше:
- Тебе не трябва пусия…
Потегли тежък боздуган,
през потерята да минем,
главите да си избавим.
Дорде ми Добре издума,
и Трифон падна на земя.
Добре ятаган завъртя,
през потерята премина.
Султанът със глас викаше:
- Азат нека е от мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.