117. ПОГУБВАНЕТО НА СЪБИ ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Ходил е Събо, Събе ле,
три годин млад байряктарин,
шест годин стара войвода.
Султан му хабер проводи:
- Остави, Събе, ни ходи, -
вярна ти клетва полагам,
чифлика ще ти харижа,
чифлика Мосокожалъ!
Събе дружина поведе
в Есерлие ги заведе
и са с султана здрависа
Султанът Събу говори:
- Събе ле, млада войвода!
Чифликът ще ти харижа,
ако ма, Събе, отбраниш
от падишахът из Стамбол.
Азе са, Събе, разсърдих
и заклах, Събе, сестра си;
а царът праща кавазе,
главата да ми отрежат.
Пристана Събе войвода,
шест годин седя, пази го.
Ала е дошъл длъг ферман
до захарският аянин
от едирненски забитин
да хване Събе войвода
да хване, да го убие.
Бозвалията мислеше,
та па на момци думаше:
- Момчета, добри юнаци,
или ще Събе да хванем,
или ще глави изгубим
в Едирне града голяма.
Билюкбашие думаха:
- Събе е страшен делия,
Събе е юнак над юнак.
Бозвалия им думаше:
- Ази ща вазе науча,
как да ми Събе хванете.
Гледайте грешка сторете,
па си при Събе бягайте,
па са на Събе молете,
животът да ви избави.
Делибашие са побиле -
седем са души бегале
при Събе, при войводата
вов село Мосокожала,
па на войвода думаха:
- Молим те, Събе войвода,
да ни живота избавиш
от захарският аянин.
Събе на турци новярва,
зема ги да му слугуват
и главите си да спасат.
Седяха, слугуваха му,
дорде му време намерат.
Кога са Събе съблече
ризата да си промени,
то турците са спуснаха,
дано го живи уловат.
Събе си ножът търсеше
и с ръцете ги биеше:
на двама очи извади,
на трети зъби изсипа,
петима мъртви остави,
та па ми падна, издъхна.
Кога си Събе убиха,
то и султанът хванаха,
султанът Есерлийският.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.