116. МАНОЛ ВОЙВОДА В КОТЕЛ

Трем на българската народна историческа епика

Хранила майка, гледала,
дор двама сина юнака,
дор двама сина близнака:
единийт кает Манолчо,
другият кает Дименчо.
Манол Дименчу думаше:
- Дименчо, кардаш Дименчо,
Дименчо, ти мой мил братец,
Дименчо, от мен по-малък!
Имаш ли хабер, нямаш ли,
дето е кака женена
на Котел града голяма,
мъжка си й рожба добила
и са му име нарекли,
на име, брайно, Манолчо?
Аз ще во Котел да ида,
да си Манолча обидя,
да му армаган занеса.
Я стани, брайно Дименчо,
откачи пъстра вулия,
че я с рубета напълни,
ще ги Манолчу занеса,
да му люлчица оковат -
кога Манолча приспиват,
да му рубенца придрънват,
да си Манолча приспиват.
Че стана Манол, откачи,
откачи чанта с рубета,
и я на рамо прекачи,
излезе рано в ранина,
че отиде Манол, отиде,
во Котел града голяма,
па пред какини си порти,
похлопа Манол, захлопа,
и на кака си викаше:
- Отвори, како, вратата!
Никой си Манол не чува,
най си се Манол ослуша -
кака му пей, нарежда:
- Нани ми, нани, Манолчо,
да раснеш, холан, да раснеш,
да станеш като вуйча си:
петстотин-мина да водиш,
с петдесе бели байряка.
Като я зачу Манолчо,
кака му тъй да нарежда,
трупнешком порти прескочи,
излезе, холан, кака му,
та й вулия подаде.
Кака Манолчу думаше:
- Манолчо, холан Манолчо,
Манолчо, ти мой мил братец,
я се, брайно, не обиждай;
твоята дума струваха,
и дараджа ти готвяха,
ако те, братче, уловят,
ще те, бре брайно, обесят!
Манол каки си думаше
- Како льо, моя сестро льо,
мене ме турци не ловят!
Доде си Манол издума,
"Мене ме турци не ловят",
назад му ръце извили,
че го сред Котел извели,
сред Котел, сред мегданчето.
Манол се молба молеше!
- Бре аалар, вие бре бейлер,
десна ми ръка отвържете,
аз зная свирка да свиря!
Хитри са турци, хитри са,
ама са много глупави;
че му ръка отвързали.
Писна ми свирка, засвири:
"Я де си, брайно, къдеси,
де да си, брайно, да додеш,
да ми сабята донесеш,
да гледаш турски зебилик!"
Като го зачу Дименчо,
че му сабята понесе,
от далек с камък махаше:
"Бре аалар, вие, бре бейлер,
я ся назад отмъкнете,
да му главата отрежа,
че ми й жената той заклал!"
Хитри са турци, хитри са,
ама са много глупави!
Че се назад отмъкнали,
да му главата отреже.
Дименчо глава не отреза,
яла му сабя подаде,
че се той назад отмъкна,
Манол се суком засука,
триста са турци паднали,
доде се Манол обърне,
в Котел турчин не остана!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.