115. ДАМЯН ВОЙВОДА И ПАНДАКЛИЙСКИЯТ СУЛТАН

Трем на българската народна историческа епика

Излязъл Дамян, Дамяне,
в зелена гора елхова,
елхова и киселкова
със триста отбор юнака,
със седем върли бошнака
и с седем бели байрака,
и с трима кълаурина.
Положи софри сребърни,
нареди злати съхани,
нареди бели месали,
наряза бели самуни,
накърши шери агнета,
шери агнета печени,
изстуди вино червено -
седнали да ядат, да пият.
Йели са, що са пойели,
пили са, що са попили,
първи кълаур довтаса
и на Дамяна думаше:
- Дамяне, наша войводо,
султана дигнал потера,
султана Пандаклийския:
на поле трева чет има,
я на потеря чет няма.
Дамян кълаур думаше:
- Я върви, върви кълаур,
я върви варди чадъри.
Пак еде Дамян, пак пие.
Втори кълаур довтаса
и на Дамяна думаше:
- Я ставай, ставай, Дамяне,
потера близу наближи:
на гора листе чет има,
а на потера чет няма.
Дамян кълаур думаше:
- Я върви, върви кълаур,
я върви варди чадъри.
Пак еде Дамян, пак пие,
той не са грижи, кахъри,
Трети кълаур довтаса,
той на Дамян думаше:
- Дамяне, ненапил си са!
Я ставай, ставай, Дамяне,
потера близо наближи.
На море пясак чет има,
я на потера чет няма:
живи щем в ръка да влезем.
Че стана Дамян, Дамяне,
станал е, хоро заиграл,
измъкна сабя тънинка,
тънката, огледалната,
че си сабята развъртя,
а че са викна, провикна:
- Аз не са грижа, кахъра
от султана Пандаклийекия,
султана - куче краставо!
Дорде си Дамян издума,
потера близо наближи.
Дамян са й силно развъртял.
Като наляу замахна,
дур са обърна надясно,
саде султанат остана.
Султана дума Дамяне:
- Дамяне, страшна войводо,
молба ще ти се помоля:
не ми главата отрязвай -
едно ми око извади,
една ми ръка отрежи,
едина крак ми отсечи
да ходя по свят, да прося,
да ходя, та да приказвам
каква си страшна войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.