112. ПРЕДСМЪРТНИ ЗАВЕТИ НА ХАЙДУТ ВЕЛКО

Трем на българската народна историческа епика

Ветар ми вейе, гора люлейе,
за тебе, хайдук Велко, за тебе,
хайдук ми Велко лежи та умира.
Тежко ти, хайдук Велко, горко ти.
Младо му булче у глава стои.
Тежко ти, хайдук Велко, горко ти.
Над глава седи, тихом му дума:
"Ти като лежиш болен умираш,
кой ще ти носи длъгата пушка бойлия,
хайдук Велко, бойлия?
- Нек ми я носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене.
- Кой ще ти носи тънката сабля френгия,
хайдук Велко, френгия?
- Нек ми я носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене.
- Кой ще ти носи чифте пишове за тебе,
хайдук Велко, за тебе?
- Нек ми ги носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене.
- Кой ще ти йезди хранено конче за тебе,
хайдук Велко, за тебе?
- Нек ми го йезди Милош побратим
за мене, черни очи, за мене.
- Кой ще ти либи хубаво булче за тебе,
хайдук Велко, за тебе?
- Сичко си давам булче не давам от мене,
черни очи, от мене.
А кога умра, нека да плаче за мене,
черни очи, за мене,
че няма юнак, кой да го либи като мен,
черни очи, като мен;
Нека да плаче, нека да жали за мене,
черни очи, за мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.