11. СТАРИ НОВАК, МОМЧИЛ ЮНАК, МОМЧИЛИЦА И ПАША ВЛААИНА

Трем на българската народна историческа епика

Нарачил е стара Новачина,
нарачил е Момчилу юнаку,
да си иде у шуря на госке:
- Мили зету, Момчиле юначе.
ти да идеш у шуря на госке,
да доведеш моя мила керка.
Момчил любне потио говори:
- Фала тебе, мое първно любне,
я си меси пребела погача,
я че точим, бре, златна здравица,
да идеме у шуря на госке
и у деда, стара Новачина.
Я она му потио говори:
- Че ти месим пребела погача,
а не мога сос тебе да идем,
да остаим наша тежка каща,
да остаим наши мажки деца,
я че готвим, та тизе да идеш!
Ойде Момчил у шуря на госке;
испрати го неговото любне.
Три дни седи, та си госба прави,
у вино му абари дойдоа:
попленени Момчилови двори,
поплени ги паша Влааина, -
стара макя за стара робиня;
първно любне за любне одведе;
мажко дете, за маленко робче;
мила сестра, слуга да му баде.
Ка е разбрал Момчил вреден юнак,
тури чаша на честна търпеза,
та си справи таа добра коня.
А деда му потио говори:
- Мили зету, Момчиле юначе!
Ти не иди, паша да си гониш;
да това е пашина работа.
Я чем тебе любне да ти найдем,
йощ по арно от моята щерка!
Богме, това Момчил и не чуе, -
лел изведе таа добра коня,
оседла я Момчил, възседна я,
тури нога юнак у зенгиа,
дури, море, и друга да тури,
он си ой де чрез гора зелена,
па засвири айдучки гласове.
Дочуя го два дора ранени,
дочуя го, те се исфищале;
дочуя го два сокла шарени.
Паша им е през поле широко,
проговори паша Влааина:
- Фала тебе, млада Момчилице!
Нещо фища два дора ранени,
нещо пища два сокла шарени,
дал са коне вода ожеднели,
дал са коне на зоб научени?
Проговори млада Момчилица:
- Бегай, пашу, бегай Влааине!
Ни са коне вода ожеднели,
ни са коне на зоб научени;
нело иде Момчил добър юнак,
ем си свири айдучки гласове;
та го чуле коне, та си фища,
та го чуле соколе, та пища.
Току са си това издумале
и ги стигна Момчил добър юнак.
Удриа се сос острите саби,
веднага се саби предвоиа;
фанаа се сос бой да се бора, -
от паша си църни кърви теча;
от Момчила силен огън гори.
Проговори Момчил добър юнак:
- Не стой, мори, та чудо не гледай;
я си прийди у бой, та помогни,
яли мене, мори, яли паши!
Она прийде у бой, та помогна,
та Момчилу гашнико пресече,
погуби го паша Влааина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.