103. ГОРАТА И ИНДЖЕ ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

- Горо ле, горо зелена!
Имаш ли вода студена,
имаш ли сянка дебела
като за нази юнаци?
Нажалила са гората,
гората и планината,
и на гората листето,
и на полето тревето
заради Индже войвода:
- Дорде бе Индже млад ерген,
и гората беше весела,
весела и наредена:
до сяко дърво и юнак,
под тънка ела бял чадър,
под чадър Индже войвода.
Откак са Индже ожени,
нажалила са й гората,
гората и планината,
и на гората листето,
и на полето тревето
заради Индже войвода.
Как зачу Индже таз дума,
той си на Коля думаше:
- Кольо ле, баш байрактарю,
събирай, Кольо, юнаци
се със бошнашки калпаци,
че ги в планина заведи,
че ги ред редом нареди:
до сяко дърво и юнак,
сяка долчина и байрак,
под тънка ела бял чадър,
под чадър Кольо байрактар.
Че ми е младо булчето,
грях ма е да го затрия,
срам ма е да го оставя,
а дваж срам да го поведа!
Кольо на Индже думаше:
- Бре Индже, млада войводо,
мен са юнаци събрани,
събрани, още отбрани,
сал двама-трима ще чакам:
Никола от Никополе
и двама братя Мусинци.
Дорде туй Кольо издума,
ето Никола довтаса
със двама братя мусинци.
Че разви Кольо байраци,
поведе отбор юнаци,
че ги в планина заведе,
че ги ред редом нареди:
под сяко дърво и юнак,
сяка долчина и байрак,
под тънка ела бял чадър,
под чадър Кольо байрактар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.